Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Нищо за Държавна сигурност в биографията на Юлия Кръстева

На български език излиза „Пътувам себе си“, в което интелектуалката описва своята „мултивселена“

Юлия Кръстева представя биографията си „Пътувам себе си“ като „пътна карта“ към живота ѝ. Снимка: Личен архив - Нищо за Държавна сигурност в биографията на Юлия Кръстева

Юлия Кръстева представя биографията си „Пътувам себе си“ като „пътна карта“ към живота ѝ. Снимка: Личен архив

Държавна сигурност липсва в биографията на Юлия Кръстева. Прочутата интелектуалка, феминистка, философ и психолог за първи път разказва живота си в книга, озаглавена е „Пътувам себе си“ и на 20 юли ще бъде налична в книжарниците.

През март тази година Кръстева бе обявена за агент на ДС от Комисията по досиетата и според изнесените документи е сътрудничела под псевдонима Сабина. Интелектуалката отрече да е била агент на Държавна сигурност и според нея оповестената информация „представлява посегателство срещу нейната чест и авторитет“, както и „посегателство срещу работата [ѝ]“.

Юлия Кръстева не разкрива в книгата си имала ли е взаимоотношения с тайната полиция на комунистическата власт по време на тоталитарния режим. „Пътувам себе си“ излиза във Франция две години преди съобщението на Комисията по досиетата. Книгата е писана в периода януари 2015-а – юли 2016-а и излиза от печат в Париж през октомври 2016 г. Създадена е под формата на интервю, в което въпросите задава Самюел Док – френски клиничен психолог и писател.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Още в първа глава Юлия Кръстева обяснява какви са очакванията ѝ с тази биография – да преодолее недоверието си към своя образ и да изпробва възможността „нейният“ образ да ѝ стане поносим. В никакъв случай не ставало въпрос за равносметка, защото психоаналитичната клиника я е научила, че „автобиографиите лъжат, а биографиите преправят“. Кръстева представя книгата като „пътна карта“ към живота ѝ.

Описанието на своята „мултивселена“ Юлия Кръстева започва с разкази за родителите си, за сестра си Иванка, за детството в Сливен и София, за мечтите и провалите си в тоталитарна България. Баща ѝ – богослов, заявявал, че целта на съществуването му е „да измъкне дъщерите си от чревото адово“, както нарича България. И двете му дъщери действително „се измъкват“ от страната. Иванка е цигуларка и учи в Московската консерватория, а след това в Швейцария, където Пиер Булез ѝ помага да вземе стипендия в Консерваторията в Базел. А Юлия следва в катедра „Романска филология“ в Софийския университет, след това заминава със стипендия във Франция.

Сестрите Иванка и Юлия. Снимка: Личен архив

Кръстева споделя едно от страданията си като ученичка – кандидатства в Английската гимназия, „където влизаха добрите ученици и децата на номенклатурата“ – но получава отказ, тъй като семейството ѝ не споделяло комунистическите идеали. Този отговор бил получен в писмо до баща ѝ.

По думите ѝ, положението в онова време било „върви или пукни“ – и тя избира „вървенето“.

Две сцени от онзи период, оставили у нея дълбока следа, описва интелектуалката. В едната тя е дете, което по време на ваканцията се прибира у баба си след разходка и от високоговорителя чува съобщение, че опозицията ще бъде смачкана, а председателят на земеделската партия Никола Петков – екзекутиран. Чуват се аплодисменти след произнасянето на смъртната присъда. Говорителят казва, че привържениците на Никола Петков и цялото население трябва да бъдат готови – неясно за какво.

Във втората сцена баща ѝ разказва за мъчение по време на режима, наречено „ваната“ – лицата на разпитваните били потапяни във вана с изпражнения. Тази картина нанася дълбока травма у нея като дете и ѝ се явява всеки път, когато се къпе или плува.

Юлия Кръстева с баща си Стоян. Снимка: Личен архив

Кръстева си спомня за сътрудничеството си за вестник „Средношколско знаме“ и удоволствието, изпитано от интервютата. Тъй като говори руски, френски и английски, „има късмета“ да интервюира чуждестранни личности на посещение в България: Валдек Роше – първи секретар на Френската комунистическа партия, Анри Мартен – известен моряк комунист, въстанал срещу „мръсната война“ във Виетнам, космонавтите Валентина Терешкова и Юрий Гагарин, дисидента Антонин Лийм – главен редактор на чешкия вестник „Литерарни листи“, изиграл важна роля по време на Пражката пролет.

Автографи за Юлия Кръстева от космонавтите Валентина Терешкова и Валерий Биковски, 1963 г. Снимка: Личен архив

Юлия Кръстева разказва за посещението си в България през септември 2014 г., когато е „приета радушно, много по-добре от преди“. Твърди, че говори български без акцент, но понякога в обикновен разговор някои думи ѝ бягат – затова изнесла лекцията си в аулата на СУ на български език, след като ѝ я превеждат от френски. Кръстева казва, че днес майчиният ѝ език не е езикът, на който мисли – „цялата ми интелектуална дейност се гради на френски, сънувам на френски“. А тя преоткрива „живеца на родния език“, благодарение на нейни „верни приятели франкофони“, които превеждат трудовете ѝ на български…

„Пътувам себе си“ е издание на „Колибри. Излиза у нас в превод от френски език на Красимир Кавалджиев.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах