Нобел за литература за френската писателка Ани Ерно

Арно умее да изследва от различни гледни точки живота, белязан от силни сблъсъци между пол, език и класа, допълват от Кралската шведска академия, очевидно вдъхновена от личните си преживявания. Дебютният ѝ роман „Les Armoires Vides“ е издаден през 1974 г., но международната слава я застига с „Les Années“ през 2008 г., номиниран за Букър. До края на годината „Годините“ ще излезе на български в превод на Валентина Бояджиева и с логото на издателство „Лист“.

Тя израства в малко село в Нормандия в семейството на родители от работническата класа, които държат магазин за плодове и зеленчуци и кафене. Творчеството ѝ много често включва дълбоко лични елементи, което изкушава критиката да категоризира повечето ѝ произведения като автобиографични. Самата Арно обаче настоява, че работите ѝ са белетристика.

„Тя израства бедна, но амбициозна – казва в изявление Андерш Олсон, председател на Нобеловия комитет. – Родителите ѝ изграждат сами живота си от пролетариат до буржоазия, в което темите за утъпканите плодове на земята никога не изчезват, а политиката рядко се споменава. Превръщането ѝ в писател минава по дълъг път, осеян с препятствия.

Работите, занимаващи се с провинциалния ѝ произход, са първите ѝ проекти, опит за разширяване на границите на литературата отвъд белетристиката в нейния тесен смисъл. Въпреки разпознаваемия си характерен стил, тя заявява, че е по-скоро „етнолог на себе си“, отколкото писателка.“

В победата ѝ някои коментатори видяха коментар на съвремието – писателката е известна с откритостта си по теми като аборта в романите си, актуална тема за днешния ден, особено след решението на Върховния съд на САЩ да отмени конституционното право на жените да извършват легални аборти и остави това жизненоважно решение в ръцете на отделните щати.