Нобел за засичането на гравитационни вълни, пътували 1,3 млрд. г. до Земята

Нобеловият комитет към шведската Кралска академия на науките е присъдил тазгодишната награда за физика на американците Райнер Вайс, Бари Бариш и Кип Торн. И тримата учени са членове на международния проект LIGO/VIRGO. Половината от премията се присъжда на професор Вайс, другата половина – на професорите Бариш и Торн заедно.

Учените получават наградата за решаващ принос в детектора LIGO и за наблюдения на гравитационни вълни. LIGO е лазерна интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория. И Бариш, и Вайс са в основата на създаването на проекта LIGO. Virgo също е интерферометър и принадлежи на EGO – Европейската гравитационна обсерватория.

Откриването на гравитационните вълни е предсказано от Алберт Айнщайн през 1916 г. През 2016-а от LIGO обявиха, че интерферометричната им обсерватория е засякла гравитационни вълни на 14 септември 2015 г. Оттогава учените, участващи в проекта, са засичали гравитационни вълни, възникнали в резултат от сливане на черни дупки, още три пъти. За да стигнат вълните до детектора, са били необходими 1,3 милиарда години.

Нобеловата седмица започна с връчването на наградата в областта на медицината. Получиха я американските учени Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Йънг – за откриването на молекулярните механизми, които контролират така наречените „циркадни ритми“ или „биологичния часовник“, отговорен за физиологичните процеси в живите организми.

Нобеловата награда по физика е учредена по волята на шведския учен Алфред Нобел и се присъжда от 1901 г. Първият нобелист в областта на физиката е Вилхелм Рентген за „откриването на забележителните лъчи, наречени впоследствие в негова чест“.

Сто и десет Нобелови награди за физика са били присъдени от 1901-а до 2016-а, сред тях само две на жени. Церемонията по връчване на отличията по традиция се провежда в Стоккхолм на 10 декември – денят на смъртта на Нобел.