Нобелът за литература – за монумент на страданието

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Наградата бе присъдена на журналистката-писател от Беларус  за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“, по думите на председателя на Шведската академия Сара Дениъс.

Всяка от книгите на авторката е плод на мастодонтски труд – просторни интервюта с между 500 и 700 души, хиляди прочетени документи, посетени обекти и т.н. „Моралната памет на Съветския съюз“, както също е характеризирана Алексиевич, трупа голямата си популярност най-вече покрай изследванията си на ядрената катастрофа в Чернобил, нахлуването на СССР в Афганистан и ролята на жените в Червената армия през Втората световна война.

Светлана Алексиевич е 14-та жена, която печели наградата – за първи път я получава дама през 1901 г., а последно – през 2013 г. от канадката Алис Мънро.

Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск в семейство на военнослужещ. Баща ѝ е от Беларус, а майка ѝ е украинка. След демобилизирането на баща ѝ от армията, семейството се установява в Беларус – в село, където и двамата ѝ родители са работили като учители. След завършването на училище, Светлана започва работа като репортер в местния вестник на град Наровл.

Тя е автор на разкази, есета и репортажи, но казва, че е намерила себе си под влиянието на беларуския писател Алес Aдамович, развил жанр, наречен от него при различни обстоятелства „колективен роман“, „роман-оратория“, „роман-доказателства“ , „хора говорят за себе си“ и „епичен хор“.

Според Сара Дениъс, Алексиевич е изключителен писател.

„През последните 30 или 40 години тя е била заета с картографирането на съветската и постсъветската индивидуалност – казва Дениъс, – но това не е точно история на събитията. Това е история на емоциите – тя ни представя наистина емоционален свят, а историческите събития, обхванати в различните нейни книги – за катастрофата в Чернобил, за войната в Афганистан, са само претекст за изследване на индивидуалността.“

„Нейните книги са много необичайни и трудни за категоризация. Формално те не са художествена литература, но британските и американските издатели не са склонни да поемат рискове с книга просто защото е добра – без нещо като Нобелова награда“, казва за Алексиевич редакторът Жак Тестард, работил по книгата ѝ „Време секънд хенд“.

Българската публика познава частично литературата на Алексиевич – у нас в края на 80-те години в едно книжно тяло „Народна култура“ издава „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свидетели“. До края на 2015 г. предстоят нови издания на двете книги – от „Парадокс“. Заедно с тях, за първи път у нас издателството ще представи и „Време секънд хенд: Краят на руския човек“.