Нобелова награда за химиците, открили литиево-йонните батерии

Джон Гудинаф, Стенли Уитингам и Акира Йошино са поставили основите на бъдеще без горива, казват от Шведската академия

Джон Гудинаф (от ляво надясно), Стенли Уитингам и Акира Йошино получават Нобел за откритието и усъвършенстването на литиево-йонните батерии, „предизвикали революция в живота ни“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Нобелова награда за химиците, открили литиево-йонните батерии

Джон Гудинаф (от ляво надясно), Стенли Уитингам и Акира Йошино получават Нобел за откритието и усъвършенстването на литиево-йонните батерии, „предизвикали революция в живота ни“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Американците Джон Гудинаф и Стенли Уитингам и японецът Акира Йошино получават Нобелова награда за химия, съобщи Кралската шведска академия в Стокхолм. Отличието се връчва на тримата учени за разработката на литиево-йонните батерии, „предизвикали революция в живота ни, тъй като се използват във всичко – от мобилни телефони до лаптопи и електрически превозни средства“, се казва в изявлението на Академията.

По този начин те са поставили основите на бъдеще без кабели и без горива, обосновават се още от комисията, цитирана от „Ню Йорк Таймс“.

Професор Уитингам започва да разработва методи за произвеждането на енергия без горива още през 70-те и така открива катода – отрицателния полюс на източник на постоянен ток – в литиевите батерии. Това води до създаването на първата функционираща литиева батерия.

Останалите двама учени са признати за иновации, свързани с откритието на Уитингам. Проф. Гудинаф открива, че катодът има по-голям потенциал, ако е изработен от различен материал и изказва теория, че кобалтовият оксид с литий би произвел по-високо напрежение. Йошино след това елиминира чистия литий от батериите и въвежда използването на литиевите йони, които са далеч по-безопасни. Първата литиево-йонна батерия, годна за употреба в ежедневието, е завършена през 1985 г.

На широкия пазар батериите са пуснати през 1991 г. Откритията на тримата учени водят до създаването на устойчиви и възобновими батерии, достатъчно леки, за да позволят възникването на преносимите електроники.

Развитието на тези батерии е голяма стъпка напред, вече можем да съхраняваме енергия от слънцето и вятъра“, коментира председателката на Нобеловата комисия за химия.

Пътят им дотук

Джон Гудинаф е професор в Тексаския университет в Остин и в научните среди е познат с работата си по литиево-йонните батерии още преди да получи признанието от Кралската шведска академия.

Стенли Уитингам е професор в университета „Бингамтън“ в Ню Йорк. На страницата на учебното заведение е посочено, че основните негови цели са създаването на по-евтини електрически превозни средства, както и подобряването на възможностите за съхранение на възобновяеми източници на енергия.

Проф. Акира Йошино преподава в университета Мейджи в Нагоя, Япония. Описван като „баща на литиево-йонните батерии“, той е носител на престижна японска награда за откритието си.

След като стана ясно, че той и още двама учени ще си поделят наградата тази година, Йошино коментира, че новините са „изненадващи“ и „чудесни“. Признава, че любопитството е главната мотивация зад работата му, но добавя, че е доволен, че може да допринесе в борбата с климатичните промени.

Кой друг получи „Нобел“ тази година?

На 7 октомври американците Уилям Кейлин и Грег Семенза си поделиха Нобеловата награда за физиология и медицина с британеца Питър Радклиф за проучването им за приспособимостта на човешките клетки към среда с ниско съдържание на кислород.

На 8 октомври наградата за физика отиде при канадеца Джеймс Пийбълс и швейцарското дуо астрономи Майкъл Мейор и Дидие Келоз за откритието на първата екзопланета и за теоретични открития в космологията.

Какво предстои?

На 9 октомври предстои да бъдат обявени две награди за литература – за 2018 и 2019 г., след като миналата година комитетът на наградата нямаше достатъчно кворум заради сексскандал и не успя да присъди отличие. На 10 октомври, петък, в Осло ще бъде присъдена и Нобеловата награда за мир.

ДС