Нобеловата награда днес задълбочава неравенството в света, твърдят критици

Нобеловата седмица започва днес. След часове предстои в Стокхолм да бъде обявена Нобеловата награда за физиология или медицина, съобщи сайтът nobelprize.org. Носителят или носителите на Нобеловата награда за физика ще бъдат огласени на 8 октомври, за химия – на 9 октомври. На 10 октомври ще бъде присъдена Нобеловата награда за литература. В петък, 11 октомври, в Осло ще бъде обявена Нобеловата награда за мир, а на 14 октомври ще се разбере носителят на Нобеловата награда за икономика.  

След като дълги години Нобеловата награда беше критерий за високи постижения в някои основни области на науката и изкуството, днес все повече изниква въпросът дали тя все още вълнува обществото така, както преди 123 години, когато е връчена за пръв път, коментира „Дойче Веле“.

От самото си създаване, целта на Нобеловата награда е да стимулира популяризацията на науката и прогреса. Но промяната в световъзприятията в днешния свят повдига въпроси като този защо най-често наградата отива в ръцете на хора от Западна Европа и САЩ, при това най-вече у мъже, казват от медията.

Нобеловата награда е учредена със завещанието на шведския химик, изобретател и предприемач Алфред Нобел, който притежава повече от 350 световни патента, в това число – и този за динамита. Според легендата, Нобел се замислил как да се разпореди с огромното си богатство след смъртта си след един сгрешен вестникарски некролог. През 1888 г. френски вестник обявява, че Алфред е мъртъв, като го обърква с брат му Албърт. В некролога освен това се казва, че това е човекът, открил начин да убива по-бързо и много повече хора наведнъж. Тогава Алфред Нобел се замисля как иска да остане в паметта на поколенията.

Той умира през 1896 г. на 63-годишна възраст във вилата си в Сан Ремо. В завещанието си посочва, че оставя всичките си активи на специален фонд, който ще разпределя проценти от дохода на равни части за награди на тези, които са донесли най-голяма полза за човечеството в четири научни области: физика, химия, физиология или медицина, литература. Петата награда е за принос към укрепването на мира в света.

В завещанието се казва, че наградата за мир трябва да се връчва на човек, който е постигнал особено големи успехи или е направил повече от другите за сплотяване на народите, за намаляване на действащите армии, за провеждане на мирни конгреси или за привличане на вниманието към тях.

Нобеловите награди с паричен еквивалент около милион евро се връчват ежегодно от Фонда на Нобел от 1901 г. През последните години обаче експерти, журналисти и обикновени наблюдатели все по-често спорят за избора на лауреатите и изобщо за ползата от тази награда. Критиците ú твърдят, че понякога може да се създаде неправилна, твърде опростена представа за това как всъщност се правят откритията и колко трудно се стига до тях. Без да се пренебрегва гениалността на номинираните и наградените, често се подчертава, че не отделни учени движат науката напред. Научният прогрес днес изисква съвместна работа на стотици изследователи от цял свят, при това от различни области на науката, която става все по-интердисциплинарна.

Това е една от причините Нобеловите награди все по-често да се разпределят между група учени (най-много трима според правилата). Всеки от тях обаче има зад себе си стотици „съучастници“ – колеги, асистенти, технически сътрудници, без които резултатът би бил немислим. Повечето от тях не са известни на публиката, заради което е налице тенденция да се преувеличават заслугите на ръководителите на екипите.

Критиците говорят още за трудността при избор на лауреат. Как е възможно да се избере един най-значим в съвременния стремително променящ се свят, в който ежедневно се правят важни открития?

Третата базова критика е, че повечето лауреати са от западни научни институти. Най-често Нобеловата награда отива при представители от САЩ, следвани от Великобритания и Германия. Челната петица от държави лидери се затваря от Франция и Швеция. Според някои коментатори, цитирани от „Дойче Веле“, ако тази тенденция продължи, това ще задълбочи неравенството, защото спечелената награда увеличава финансовата подкрепа за научните организации на спечелилите и намалява финансирането на пренебрегнатите, които се занимават с не по-малко важни научни търсения.

Съществува и проблемът с равенството между половете. От 1901 г. насам Нобелова награда са получили едва 64 жени, което е под 7 процента от всички лауреати.