Трима учени си поделят Нобеловата награда за физика през 2019 г. „за теоретични открития във физическата космология“, за еволюцията и мястото на Земята във Вселената, обяви Кралската шведска академия. Канадският учен Джеймс Пийбълс получи половината от наградния фонд (9 млн. шведски крони или 1,6 млн. лв.). Другата половина отиде при швейцарското дуо астрономи Майкъл Мейор и Дидие Келоз за откритието им на първата планета извън Слънчевата система, съобщава „Гардиън“.
Пийбълс е отличен заради това, че полага основите на съвременната космология, включително за извода му, че слабата радиация, изпълвала космоса 400 хил. години след Големия взрив, съдържа важни насоки за това как е изглеждала вселената в началото и как е еволюирала през последвалите 13 млрд. година.
Мейор и Келоз са признати от Нобеловата комисия за откритието им от 1995 г., когато заедно намират първата планета извън Слънчевата ни система. Тя се намира в съзвездието Пегас, на 50 светлинни години от Земята. Газовата планета е кръстена „51 Pegasi b“ и е с размерите на Юпитер. Откритието на двамата поставя началото на нова епоха в астрономията – от тогава насам са открити повече от 4 хил. планети извън нашето съзвездие. Информацията за тези далечни и разнообразни светове извън нашия помагат на нашето разбиране за формирането на планетите и поставят въпроса за съществуването на извънземен живот.
Пийбълс е добре познат в научните среди и с развитието на теоретични инструменти, които позволиха на учените да „раздробят“ състава на вселената – така установяват, че обикновената материя е само 5% от познатото ни съдържание, а останалото е тъмна материя и тъмна енергия.
„Все още трябва да признаем, че тъмната материя и тъмната енергия са мистериозни – коментира Пийбълс пред Кралската академия на науките. – Все още има много отворени въпроси… Какво, да му се не види, е тази тъмна материя?“
Професорът емеритус на университета „Принстън“ с кариерата, простираща се в половин век, казва, че никога не е имал план за работата си.
„Сещах се за едно или две неща, които може да направиш в космологията. Направих ги и продължих нататък – споделя той в речта си. – Наградите и отличията са очарователни и много ценени, но това не е част от плановете ти. Трябва да се занимаваш с наука, само ако си очарован от нея.“
Шведският астроном проф. Мартин Рийс описа Пийбълс като „най-влиятелния и уважаван лидер на емпирична космология“ и добави:
„Науката за екзопланетите е може би най-жизненото поле на астрономията. Днес вече знаем, че повечето звезди са заобиколени от групи планети; може да има милиарди планети в галактиката ни, наподобяващи Земята (подобни по размер и отдалечени от звездата си достатъчно, за да съществува течна вода). Това откритие ни доближава към събирането на доказателства за живот на най-близките от тези екзопланети“.
На 7 октомври американците Уилям Кейлин и Грег Семенза си поделиха Нобеловата награда за физиология и медицина с британеца Питър Радклиф за проучването им за приспособимостта на човешките клетки към среда с ниско съдържание на кислород. С това те дават началото за развитие на нови медикаменти против анемия, рак и други болести.
На 9 октомври предстои да бъде обявена наградата за химия, в четвъртък ще бъдат анонсирани две награди за литература (след като миналата година комитетът на наградата нямаше достатъчно кворум заради сексскандал и не успя да присъди отличие). На 11 октомври в норвежката столица Осло ще стане ясен и носителят на тазгодишната награда за мир.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение