Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Нобеловият лауреат, който не вярваше, че може да пише

118 години от рождението на Джон Стайнбек

„Тази книга се превърна в мъчение за мен заради моето несъвършенство“, пише Джон Стайнбек в дневника си за „Гроздовете на гнева“. Снимка: Нюйоркска обществена библиотека - Нобеловият лауреат, който не вярваше, че може да пише

„Тази книга се превърна в мъчение за мен заради моето несъвършенство“, пише Джон Стайнбек в дневника си за „Гроздовете на гнева“. Снимка: Нюйоркска обществена библиотека

Джон Стайнбек е роден на днешния ден в Салинас, Калифорния. Докато учи в Станфорд, бъдещият нобелов лауреат работи като строител, журналист, моряк и берач на плодове, а междувременно пише първия си роман „Cup of gold” (1926). По-късно той става един от най-бележитите американски писатели на всички времена.

Историята на живота му е интересна, любопитни са почти всички факти, свързани с книгите му.

Когато започва да пише „За мишките и хората“, Стайнбек вече е публикувал пет книги и отдавна не е събирачът на плодове, който се опитва да пробие в света на литературата. Но той все още пази спомена за онези времена и го претворява в образите на Лени и Джордж. Пред „Ню Йорк Таймс“ Стайнбек разказва:

„Лени е реална личност. Сега е в психиатрия в Калифорния. Аз самият работех с него няколко седмици. Той не е убивал момиче, но уби бригадира в ранчото. Ядоса се, защото той уволни негов приятел. Лени заби вилата в корема му няколко пъти. Сам го видях“.

Първоначално Стайнбек кръщава „За мишките и хората“ със съвсем тривиалното заглавие „Нещото, което се случи“. По-късно обаче решава да отдаде почит на Бърнс, взимайки за заглавие стих от поемата му, писана през 1785 г.: „На полевата мишка, която моят плуг разкъса“. Кучето на Стайнбек Тоби пък явно не е одобрило съдбата на своя събрат в книгата – то изяло целия първоначален ръкопис на повестта, написана от Стайнбек с молив върху хартия за писма. Стайнбек предпочитал моливите и почти не използвал химикалка или пишеща машина. За книгата си „На изток от рая“ е изхабил над 300 молива.

„За мишките и хората“ е най-четената книга в американските училища, но и книгата, която провокира най-много спорове. Повестта заема пето място в списъка с произведения, срещу които постъпват най-много жалби в Американската библиотечна асоциация. Най-често читателите се оплакват от използваната лексика, еротичните сцени и насилието в нея. Най-необичайните жалби са за „негативно отношение към бизнеса“ и за „съмнителен патриотизъм“.

През 1936 г. вестник „Сан Франциско Нюз“ наема Стайнбек, за да напише серия очерци за преселниците в Калифорния. В журналистическите си материали писателят описвал американци, живеещи в мрачни коптори без водопровод, сред глад, болести и смърт. Много от впечатленията си от този период той използва при написването на „Гроздовете на гнева“.

Без да го цели, Стайнбек проваля с романа си труда на една неизвестна авторка – Санора Баб. Става случайно – писателят използва като основа на книгата си отчетите на Том Колинс, който ръководи по това време миграционния трудов лагер в окръг Керн, Калифорния. Но всъщност отчетите били изготвяни от Санора Баб, която ги използва за създаване на свой собствен роман, наречен „Whose Names Are Unknown“ (Чиито имена са неизвестни). Издателство „Рандъм хаус“ го подготвяло за печат, но „Гроздовете на гнева“ точно тогава попада в списъка с бестселърите. Това кара издателството да отложи романа на Санора Баб и той отлежава чак до 2004 г., когато излиза за пръв път.

Създаването на тази книга опустошава Стайнбек. Докато работи над „Гроздовете на гнева“, писателят води дневник. От него става ясно какво творческо изпитание са били за него емоционалните подеми и падения. Той усеща, че може би пише велика книга, но се съмнява в способностите си.

„Тази книга се превърна в мъчение за мен заради моето несъвършенство“, четем в страниците на дневника.

Името на романа е взето от думите в „Бойния химн на републиката“ („Слава, слава, алилуя“) по предложение на съпругата на Стайнбек. Текстът на химна е написан през 1861 г. от Джулия Уорд Хоу. Като поставил това заглавие, Стайнбек се опитвал да предотврати обвиненията, че книгата е комунистическа пропаганда.
Това обаче не спасява романа от репресии. Критиците го признават за бестселър – от 1939-а до началото на 1943 г. са тиражирани над 430 хил. бройки от него. Но Калифорнийската асоциация на фермерите изразила възмущението си от книгата, като устроила аутодафе и изгорила много екземпляри, обвинявайки Стайнбек точно в това, от което се опасявал – в пропагандиране на комунистически идеи. Други обществени организации също се изказали за забрана на романа – заради грубия език и заради сцената, в която жена кърми умиращия си мъж.

Стайнбек е бил толкова наплашен от реакциите, че дори си купува оръжие. Бил е напът да се откаже от писането завинаги. Започва да се самобичува, след като чете ругателските статии в пресата.

„Аз съм изратеняк, алкохолик, наркоман“, пише в дневника си той, повтаряйки обвиненията на критиците си.

Известно време дори ФБР поставя Стайнбек под наблюдение. Съседите му спират да общуват с него, получава смъртни заплахи.

Но „Гроздовете на гнева“ донася Нобелова премия и „Пулицър“ за литература на американския белетрист. През 1940 г. именно „Гроздовете на гнева“ е удостоен с най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика в раздела „Художествена книга“. През 1962 г. той е почетен и от Нобеловия комитет.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах