Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Ньойският договор променя България завинаги

Втората национална катастрофа става факт преди точно 100 години. България е разпокъсана, унижена и сломена след Първата световна война

 - Ньойският договор променя България завинаги

Преди точно 100 години на 27 ноември министър-председателят Александър Стамболийски подписва Ньойския договор, който променя завинаги България.

След края на Първата световна война победителите от Антантата – Франция и Великобритания – подписват мирни съглашения с победените си противници Германия, Австро-Унгария и Италия, но и с всички техни съюзници. България е сред победените.

Условията на мира започват да се уточняват още през януари 1919 г. на Парижката мирна конференция.  Българската делегация е в състав Теодор Теодоров – министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията, Венелин Ганев – министър на правосъдието, Янко Сакъзов – министър на търговията, промишлеността и труда, Александър Стамболийски – министър на обществените сгради, Михаил К. Сарафов – бивш министър. Това са най-подготвените български дипломати и политици към момента. Но уменията им нямат особено значение.

Българската делегация пристига в Париж месеци след началото на преговорите. Министрите и дипломатите са настанени в хотел „Мадридски замък“, в предградието Ньой, и са поставени под полицейски надзор. Забранени са им всякакви контакти с външни лица. Става невъзможно да се лобира за интересите на България.

От юли до септември в условия на изолация българските делегати чакат проекта за мирен договор. Връчен им е на 19 септември в унизителни условия – българите са заведени с полицейски ескорт в Министерството на външните работи на Франция. Ултимативно е разпоредено договорът да бъде подписан в рамките на 25 дни – абсолютно недостатъчни за уточнения и промени.

Условията, предвидени в проекта, са кошмарни за младата все още държава. От България са откъснати 11 278 кв. километра територии. Към Сърбия са присъединени т.нар. Западни покрайнини и Струмишко. Южна Добруджа остава в Румъния. Беломорска Тракия е отнета от България и малко по-късно присъединена към Гърция.

Наложени са тежки финансови репарации – 2 250 милиона златни франка, които трябва да се платят в срок от 37 години. На Сърбия трябва да се предоставят в рамките на 5 години по 50 хиляди тона въглища ежегодно. На трите балкански държави победителки – Румъния, Гърция и Сърбия, трябва да се предадат 70 хиляди глави добитък. Същевременно са въведени драстични ограничения на числените сили на армията, поставена е забрана за развитие на определени родове войски, страната е на практика разоръжена. Въведени са и превантивни забрани – България няма право да притежава подводници и дирижабли.

Премахната е наборната система и съставът на българската армия се формира единствено на доброволен принцип. В рамките на тази своеобразна професионална войска е забранено общата цифра на военнослужещите (включително офицерите и чиновниците от допълващите части) да надхвърля 20 000 души. Броят на офицерите не може да е повече от 1/20 от целия състав на войската, а на подофицерите – 1/15.

Направено е изключение за числото на стражари, митничари, горски стражари, местни и общински полицейски агенти и др., което не може да надхвърля броя на изпълнявалите подобни длъжности към 1911 година, но в никакъв случай над 10 000. Точната цифра следва да се определи от Съюзническата военно-контролна комисия. На България е позволено да набере до 3000 души гранична стража (отново на доброволен принцип), а общото число на пушките в потребление да не надхвърля 33 000.

Всички възражения на българското правителство са отхвърлени. Министър-председателят Теодор Теодоров отказва да подпише унизителния договор и подава оставка. На негово място е избран Александър Стамболийски, лидер на БЗНС.

На 27 ноември в условия на пълна безизходност новото правителство подписва безсрочния Ньойски договор.
В известен смисъл обаче от него има и ползи. Благодарение на подписаното споразумение България и Австрия са първите от победените държави, които влизат в състава на новата световна организация Общество на народите. Съгласно договора България се включва като пълноправен член и в МОТ – международната организация по труда. Ратифицирането на нейните правила дава възможност за развитие и индустриализация на почти изцяло земеделската дотогава държава.

Стамболийски се възползва и от клаузата за ограничения на армията. Заобикаляйки условията на договора, той създава трудовата повинност. Всички мъже и жени в определена възраст са длъжни да работят ограничен период за държавата, главно по строителни обекти. Така много от тях получават занаят и умения, а държавата успява да изгради сериозна инфраструктура. По-късно тези полувоенизирани структури се превръщат в Строителни войски. Същият подход ще използват по време на голямата финансова криза десетина години по-късно и други държави в Европа.

Ньойският договор маркира Втората национална катастрофа. Българският национален въпрос не е решен и не се очертава скорошното му решение. Почти всички придобивки от време войните са изгубени, с изключение на Пиринска Македония и Родопите. България е в дипломатическа изолация.

Парадоксът е, че договорът е безсрочен, ориентиран към вечен мир. Но създава повече проблеми, отколкото ползи. В известен смисъл именно тежките условия на Парижкото споразумение създават предпоставки за избухването на Втората световна война.

България се запътва към Трета национална катастрофа.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах