Като видях снимката на Лидия Петрова и прочетох, че е фотограф, прегледах медиите, за да разбера защо се е самозапалила и дали има шанс за спасение. Навсякъде изскачаше едно – „психически проблеми”, според непотвърдени източници…
Кадърна млада жена с дете и семейство е отишла пред президентството и се е запалила. Но така, че да изгори. Нормално е да ти хрумне, че е имала проблеми – но защо е трябвало да го напишеш! Някой е заснел ужасната сцена – но защо е трябвало да я публикува в интернет! Онези, които са направили това, какви проблеми имат?
Занимавала се е с фотография, правила е доста добра фотография всъщност, като Пламен Горанов, който също се самозапали… Какво общо имат помежду си тези двама души, какво общо имам аз с тях и защо ме заболя заради Лидия, както преди това заради Пламен?
Те също като мен са се опитвали да живеят в България и да се занимават с изкуство – не като децата на номенклатурата, нито като наследници на мастити културтрегери или като отрочета на политици и бизнесмени. Опитвали са се да оцеляват като нормални хора, осъзнали, че обичат изкуството, приели го като призвание.
Някой пита ли се как оцелява млад човек като Лидия в България? Как си плаща сметките и осигуровките, как купува храна и материали за работа, как се развива като творец? Ако поиска да има дом, семейство и дете, колко трябва да изкарва един нормален млад артист на свободна практика в България, за да може да си позволи това?!
Ясно е, че като е избрал да се занимава с изкуство, той вече е приел да има ниски и нередовни доходи. Ще ги „компенсира” с работа по 14 часа в денонощие. Дали обаче това е достатъчно, когато имаш дете и искаш като всеки нормален родител да му дадеш най-доброто. Хайде да не е най-доброто, да му осигуриш минимума, за да расте…
Истината е, че това е абсолютно невъзможно в България.
Защо ли? Защото не само отсъства социалното в държавата, а защото в България отсъства самата държава.
Някой ще каже, ами така е при капитализма – има пазар и всеки трябва да се оправя сам. Само че в България, в областта на изкуството няма дори и пазар. Колко са галериите в България, които продават картини, колко от тях продават фотографии, колко изложения и базари на изкуството имаме?
Ами няма, няма и пазар. Значи остава да чакаме на държавата. И къде е държавата, къде са конкурсите, къде са стипендиите, къде са наградите за млади автори, които отпуска? Може би има поне един фонд, който подкрепя младите хора на изкуството с пространства и материали за работа, поема им поне осигуровките, когато имат ниски доходи, както прави например с полицаите и чиновниците?
Не, няма такъв.
За сметка на това на разположение имаме достатъчно институции, които управляват културата и изкуството. Има цяло министерство с много дирекции, десетки институти, държавни и общински фондации, университети и училища по изкуствата и дори хора, които се занимават с политиките в изкуството! Но липсва най-важното – подкрепа за младите хора, които правят самото изкуство.
Държавата ги е изправила пред нерешимата дилема как да се живеят от изкуство в България, как да създават семейства, да отгледат деца.
Ето откъде идват „психическите проблеми” на тези млади хора. Това е източникът на изтрещяването. Съвсем ясен е!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение