Тази година чаках Нощта на музеите основно заради две места – къщата на Пейо Яворов и Природонаучния музей. Първото, защото щеше да е с обновена фасада, а и за първи път в моя живот щяха да се покажат там фаталният пистолет и бележката от поета покрай смъртта на Лора Каравелова и собствения му опит за самоубийство. Второто – защото винаги е наситено с детска глъчка и, въпреки колосалните тълпи и блъсканица, е вдъхновяващо да гледаш радостта на малчуганите от чудесата на природата. Обаче, на 21 май не влязох в нито едно от двете места.
С колегата ми фотограф започваме обиколката си по музеите малко след 19 часа в събота – още светло, хората тепърва тръгват с картите си в събиране на печати и (да кажем) нови познания. Първият пункт – галерия „Ракурси“, където българският зрител за първи (може би и за последен) можеше да види илюстрациите на Ясен Гюзелев към ново испанско издание на „Декамерон“ на Бокачо.

Ясен Гюзелев на среща с почитатели
Самият художник е там за среща с почитатели – и със спокойния си мек глас разменя по няколко думи с гостите на галерията, обяснява за някои от рисунките и дава автографи. Но най-ценното със сигурност са самите рисунки – не е ясно дали ще ги видим в книга на български, но изложбата с тях ще остане в „Ракурси“ до 30 май. Не я пропускайте, дори и да не сте се отбили там в Нощта на музеите.
И така, след Ясен Гюзелев, тръгваме към Къщата на Яворов. Малко по-рано през деня вече сме публикували кратък текст със снимки за обновената ѝ фасада – а новият облик на емблематичната сграда предизвика особен интерес и одобрение сред читателите ни. Така се оказва и в самата Нощ на музеите – при оградата ѝ са се струпали десетки хора в очакване за официалното откриване и след това за оглед вътре. Решаваме да не губим време – и да се върнем по-късно, за да влезем и снимаме прословутата бележка.

Десетки очакват откриването на обновената фасада на къщата на Пейо Яворов
(На тръгване се разминаваме с двама мъже в яростен махленски спор. Единият явно неволно е блъснал другия, докато ходи, и се е стигнало до словесна разпра. Когато чуеш размяната на реплики „селяндур загубен“ и „тъпанар“ на точно това място и от хора, които иначе търпеливо очакват да видят едно от светилищата на българската литература – има нещо гнило. Продължаваме напред.)
След това Софийската градска галерия ме обнадеждава. В нея отново има навалица, но е далеч по-свободно. В момента изложбата там е „Форми на съпротива“ – изследване, което е първият мащабен опит да се разкажат неизвестни или премълчавани факти от историята на съпротивата срещу идеологическите окови, които след 9 септември 1944 г. Партията нахлузва на българските художници. Експозицията, придружена със солиден информационен материал, видимо буди интерес. Препоръчваме и нея – имате още само няколко дни да я видите, до 26 май.

„Форми на съпротива“ в Софийска градска художествена галерия
Следващата спирка е Археологическия музей, където отскоро е открита изложбата „Огледало на времето: женската красота през вековете“. Експозицията е впечатляваща, вече сме я разглеждали, затова е интересно да видим как гостите на института ще я приемат.
Когато стигаме до Президентството бързо ни става ясно, че май няма да узнаем това – опашката се вие чак до подлеза на жълтите павета и изобщо не помръдва. Наясно сме, че ако се заточим на нея, ще трябва да изпуснем поне 2 или 3 други дестинации, които сме набелязали. Пак – продължаваме напред.

Опашката пред Археологическия музей е обезсърчаваща
Следва Двореца на Националната художествена галерия. Там се готвя за още по-голямо стълпотворение – въпреки че е по-широко, наскоро е открита забележителна изложба на Иван Мърквичка и влиянието му върху българското изобразително изкуство, така че очаквам за много хора посещението ѝ да е акцент в цялата Нощ на музеите. Така се и оказва – само на стълбите се разминаваме с десетки хора, влизащи и излизащи без особен ред.
Но вътре гледката е странна – хората се движат в нестройни редици, почти не могат да се спират, непрестанно се озовават пред нечий обектив, колкото и да са внимателни, все се бутват в някого, няма никакъв вариант да погледнат едно голямо по размер платно от достатъчна дистанция, за да му се насладят. От едно-две места дочувам обнадеждаващи реплики, тип:
„Нищо де, ще се върнем да разгледаме тези дни“.
И така, след Мърквичка и учениците му се отправяме към Природонаучния, който очаквам с такова нетърпение. Не че не съм обикалял галериите му толкова пъти през годините – те не са се променили особено и все едни и същи препарирани зверове впечатляват с осанката си. Ценното е да получиш шанса да видиш дете, което за първи път се изправя срещу най-голямата мечка, залавяна на Балканите, онзи страховит бизон или пък големите котки в съседния салон.
Но далеч по-рано виждаме, че също няма да ни се получи. И тук опашката (двойна!) е титанична – стига отвъд Руската църква, единият ѝ край дори пречи на пресичащите „Раковски“ минувачи. Отново като с Археологическия музей се оказваме отчаяни. Ще пропуснем детската глъчка и непринудена радост (както, впрочем, правят и доста други хора – само за няколко минути се разминаваме поне с три групички, които разочаровано решават да извадят музея от маршрута си).

Опашка се вие и пред Природонаучния музей.
После е Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Обръгнали сме, виждаме, че има опашка, но е сносна, така че се подреждаме. С колегата се споглеждаме – мотивът „по работа сме“ със сигурност няма да мине за предреждане. След десетина минути, търпеливо сме се вмъкнали в подземното помещение, сред вековните икони и изненадващо притихналите сред тях деца и възрастни. Няма я често срещаната в Нощта весела бъбривост. Ако някой казва нещо, го прави толкова тихо, че и събеседникът му едва го чува. Любопитно.
Последната точка (преди завръщането към Яворов, разбира се) е Националната галерия „Квадрат 500“. Там няма опашка при входа, но движението по стълбите вътре и сред галериите е силно затруднено, няма възможности за изпреварване, вливаш се в общия поток и се спираш предимно ако този пред теб също се е спрял. Към съвременното българско изкуство (доколкото творбите на Георги Божилов – Слона и Румен Скорчев от 70-те и 80-те години например са такова) е малко по-спокойно.

В съзерцание на Мърквичка
Из „Квадрата“ двама млади са поседнали на пейка и разглеждат две платна срещу себе си. Момичета с плитки изследват „Ръченица“ на Мърквичка. Девойки са запленени от Фунев. Хората се усмихват, обсъждат, търпеливо изчакват човека пред тях да продължи, за да се насладят на поредното платно или скулптура. Гледка, която наистина си струва – но и която съм сигурен, че ще бъде засенчена от предстоящото Grande finale, посещението в къщата на Яворов. Оказвам се в огромна заблуда – там чакащите са много повече от тези пред Археологическия музей или Природонаучния.
Нощта е паднала, наближава 21 часа. Опашката търпеливо се вие пред паметника на поета, през градината пред сградата, покрай входа на централата на СДС, почти до кръстовището с Дома на Европа. Не помръдва. Посноваваме наоколо, хората междувременно не правят дори и крачка напред. Всички (навярно) знаем колко тясно е вътре; а искат да влязат най-малко двеста души, с тенденция да стават повече. Простите сметки сочат, че ще чакаме със сигурност поне час, за да се доберем само до входа. Без Яворов за нас, поне не тази вечер.
Докато вървя към дома си, невидял пистолета, отнел живота на Лора, се чудя само – сгреших ли да не чакам реда си на всички тези опашки? И какъв знак е този наплив за култура? Защо в работно време галериите и музеите пустеят, а в една нощ годишно хиляди хора се впускат в опит отчаяно да зърнат някое платно през плътната тълпа? Да съберат гордо няколко печата, да пуснат статус във Фейсбук и да се означат със селфи?
Не, благодаря, ще се върна тези дни.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение