Нощем София е прекрасна, ако можехме да я видим…

Снегът прави София приказна, особено нощем, под светлините на прожекторите. По тъмно градът би изглеждал много по-ефектно, ако най-красивите му сгради бяха осветени. Някъде театърът с прожекторите им придава красив ореол, а другаде немалко от забележителностите в центъра на столицата са потънали в мрак. 

Разходката ни в нощна София започва от Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, чиято фасада се къпе в светлини и създава патетичен декор за паметника на Светите братя.

Народната библиотека е с добре почистени алеи и красиво осветена.

Точно срещу нея, от другата страна на бул. „Левски“ (адресът се води ул. „Шипка“ 1) е Художествената академия – тя се простира в две сгради, разделени от двор-градина. Южната, по проект на руския архитект Александър Смирнов, е завършена през 1907 година. Северната е по-нова и е откровено грозна, но по неизвестни причини точно тя е обилно осветена. Докато първата, която е сред най-красивите архитектурни забележителности на столицата, тъне в мрак.

„Александър Невски“ грее отвсякъде нощем.

Край гроба на Иван Вазов между преспите е утъпкана пътека, лампите край морената светят.

Това далеч не е единственият парадокс на нощна София. Изборът какво да осветят прожекторите изглежда напълно лишен от логика. На 100-200 метра от Библиотеката, веднага след добре грейналия нощем храм-паметник „Александър Невски“, са паметникът на Незнайния войн (с лъва на Андрей Николов), вечният огън, пилонът с българското знаме, втората най-стара църква в столицата – базиликата Св. София (VI век)…

„Света София“

Синодът

Около паметника на цар Самуил атмосферата е приказна.

Всички те са в по-тъмната част от площада, за разлика от отлично осветена сграда-седалище на Светия синод отсреща. Съвсем наблизо е и новият паметник на цар Самуил – на него осветление не му трябва, той сам си свети с очи. В погледа му отново има проблем – едното му око си е все така ярко, но другото е помръкнало, което създава впечатлението, че трагичният владетел някак неуместно ни намига. Но може пък и да намига към Общината, която е наблизо – да я подсети да се погрижи и за „здравото“ му око.

С едното око царят „недовижда“.

Ако продължим на запад по „Цар Освободител“, ще минем покрай редица невидими в тъмното забележителности – Руската църква и бившия Царски дворец, чиято фасада се осветява от една крушка, закачена над централния вход. В градинката зад него е доста по-светло и приказно.

В тъмницата в дъното е Царският дворец, филиал на Националната галерия

Уличката зад Двореца е много по-добре осветена от фасадата на самия музей.

Владимир Димитров-Майстора показва физиономията си изпод снега.

Градинката зад Двореца също е приятна в нощна София.

В мрак тъне църквата „Света Неделя“, както „Света Петка“ – този район сякаш все още е под турско иго и не бива да дразним османците. Но не – явно причината е друга, защото джамията също получава малко светлина назаем – от добре осветените в непосредствена близост Централни Хали.

Най-новите римски руини в света са потънали в преспи, но лампите в основите им светят. Джамията в дъното обаче е потънала в мрак. В момента тя не е приоритет.

Обектът е готов, кога ли ще бъде открит официално?

Макар и потънали в сняг, столичани вече се разхождат между новите руини на София.

Светлина струи под пряспата.

А между джамията и „Света Неделя“ лежат, завити с дебело снежно одеало, най-новини римски руини в света – готови, след като бяха изградени от кота нула, да бъдат открити официално, освен ако за да се избегне срама не е взето решение да се мине без официално откриване. Надали. По-скоро чакаме някой висок гост от чужбина, за да му покажем, че можем да строим по-добре от римляните. Там хем има осветление, хем е в употреба – но осветява или само стените, или е затрупано от снега. Важното е, че го има, макар и да го няма.

Животът в нощна София може и да е прекрасен…, но как да му се насладим, когато не можем да го видим?

Вижте още: СТОЛИЧНА РАПСОДИЯ В БЯЛО

Улицата между Музея за история на София и Министерски съвет

Светът на Нарния надниква пред Музея.

Музеят за история на София

Алеята между ЦУМ и Министерски съвет

БНБ

Ротондата „Свети Георги“

„Свети Седмочисленици“

„Свети Седмочисленици“

Булевард „Витоша“

НДК

Градината пред НДК