Нощ на музеите без навалица (снимки)

Ако в събота вечер сте се разхождали в центъра на София, със сигурност сте забелязали групички ентусиазирано пристъпващи хора – с програми с изрисуван на тях полумесец и припряни разговори кои музеи и галерии предстоят. Е, твърде възможно е и вие самият да сте бил сред тях – като активен участник в поредното издание на Нощта на музеите.

Тази година общо 48 културни институции се включиха в инициативата в столицата – от Националния природонаучен музей до Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“, от множеството галерии, пръснати из цяла София, до съвсем новия и все още неоткрит официално Музей за история на София.

Хубавото време, почивният ден и нагласата за приятна арт вечер допринесоха хиляди софиянци да се впуснат в приключение на изкуството и събиране на печати и да обиколят местата, за които иначе в забързаното ежедневие времето все не достига. Пък защо не и заради свободния вход?

Участници в Нощта на музеите пред Софийската градска художествена галерия.

За разлика от други години опашките пред сградите на определени музеи и галерия не се виеха с десетки метри – оказа се, че поне преди 9 часа вечерта посещенията минават спокойно, макар и културните пространства да бяха претъпкани с плавно придвижващи се хора и спокойното разглеждане и осмислене на отделни произведения да бе, меко казано, невъзможно.

Националният природонаучен музей – любимо място за поколения софиянци, например бе една от най-пренаселените точки в тура, с десетки хора и любопитно пищящи със смях малки деца, щуращи се сред препарираните животни, усуканите в стъкленици змии, светещите камъни и временната изложба на германския художник Альоша „Анимизми и биоизми“, разположена сред постоянната експозиции.

„Иконите не са пипат“ често зазвучаваше в Криптата на „Св. Александър Невски“.

„Иконите не се пипат“, пък бе масовият рефрен на персонала на Криптата на катедралния храм, сред безценните религиозни артефакти от Средновековието до наши дни.

Особено внимание предизвика бъдещият Музей за история на София – в сградата на Централните бани. Неговото откриване все още предстои, но в Нощта на музеите посетителите успяха да видят част от експозицията му, да чуят няколко истории за столицата от писателя Александър Шпатов и да разгледат особеното Биенале за хартиено изкуство.

Екзотична музикална програма пред Българския Лувър.

Гости от Виетнам, Монголия и Индия запяха пред входа на Националната галерия „Квадрат 500“ (която се очаква да отвори врати на 24 май), по стъпките на родовата памет се разходихме в Националния военноисторически музей, Музеят на социалистическото изкуство ни върна с музика в 70-те и 80-те години на миналия век, а големият Емил Стойчев бе изпълнил с живописта си Националната художествена галерия.

И така, София видя и преживя поредната си Нощ на музеите – със смях, приятелски разговори и откриване на нещо непознато дори в онези изложбени зали, където десетки пъти сме се удивлявали на изкуство.

Остава ни да чакаме магията да се повтори (и надгради) през следващата година! Дотогава, насладете се на снимките на фотографа Румен Добрев от някои от най-любопитните ядра на Нощта:

Посетители влизат в Криптата.

Гости от Виетнам, Монголия и Индия се представиха пред входа на Националната галерия „Квадрат 500“.

Най-голямата мечка, улавяна на Балканите (през 1936 г.), днес е препарирана в Националния природонаучен музей.

Една от творбите на Альоша.

Среща на малчуган с експонат от „Анимизми и биоизми“.

Природонаучният музей – любимо място на поколения софиянци.

Хартиено Биенале пред „Виваком Арт Хол“.

Пред Софийска градска.

Трескаво събиране на печати в Нощта на музеите.