Носили ли са първите европейци край Варна пиърсинг по лицето?

Мистериозен съд, изобразяващ лице с дупки край ушите и под устата, е сред най-интересните експонати в годишната изложба на Националния археологическия музей към БАН. Експозицията, която представя най-интересното от изминалия сезон на разкопки и проучвания от цялата страна, може да се разгледа от днес, 14 февруари, професионалния празник на археолозите.

Антропоморфният керамичен съд, датиран от Късен халколит (4600 – 4350 г. пр. Хр.), е намерен при разкопки в Солницата, Провадия. Веднага правят впечатление нетипичните белези по лицето отпред, по три ясно очертани дупки от всяка страна – там, където трябва да се намират ушите на фигурата – и още няколко по брадичката. В близост са представени златни халки от Варненския некропол и неизбежно възниква въпросът дали златните бижута са били носени само на ушите от древните хора по нашите земи. Дали дупките на брадичката не са били за нещо, което в съвремието бихме нарекли „пиърсинг“?

„Дупчиците теоретично са за някакъв вид халки, в Провадия са намирани подобни фигурки, както и медни халки. Теоретично можем да спекулираме, но няма ясни доказателства“, обясни за „Площад Славейков“ акад. Васил Николов, ръководител на разкопките в провадийската Солница.

Изложените златни халки са открити във Варненския некропол. Снимка: „Площад Славейков“

През 4600 до 4350 пр. Хр. в региона са живели най-ранните земеделци и скотовъдци в Европа, първата цивилизация на Стария континент. Антропопоморфният съд несъмнено е рядка находка, но фигурки със същите нетипични дупки са откривани и в миналото, обясни акад. Николов. Тези белези са част от иконографията на богинята майка, основното божество на хората от периода, винаги е изобразявано така, за да бъде разпознавано от поклонниците. Няма единна теория какво точно символизират дупчиците, но за керамиката се допуска, че била е възприемана като „женска по същността си“. С нея често са изобразявани тела и лица и много рядко мъже.

Подобни фигури и съдове са част от религиозно-митологична система на миналото.

„При праисторическите хора утилитарното е абсолютно неделимо и свързано със сакралното – посочва академикът. – Влизайки в храма, днес имаш в представите си молбата, след което излизаш навън и веднага попадаш в друг свят, отиваш на среща или имаш друга работа. Докато за тези хора всяко нещо, което са направили, има тези две страни.“

Златните халки в изложбата в археологическия музей са открити във Варненския некропол, но зад идеята да бъдат подредени в близост до керамичния съд стои по-скоро практично решение – експонатите датират от един и същи период. Между двете общности във Варна и Провадия все пак има връзка, като според акад. Николов тя се крие тъкмо в солницата. Богатството на Варненския некропол, наситено със злато и други белези на висок социален статус, се обуславя с теорията, че във Варна се е намирал административният център на търговията със сол.

Вижте още: ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА СОЛТА ПРЕДИ 8 ХИЛ. ГОДИНИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ