Нов опит за театър на мястото на едно театрокрушение

Нов опит за полет планират група актьори на една театрокруширала сцена – в бившия Дом на българо-съветската дружба в София. Там през 2007 г. бе положено началото на Модерен театър, събрана бе великолепна трупа, изградена бе изключителна зала, но парите свършиха – далеч преди публиката да превърне мястото в културно средище. Сега силите си под същия покрив ще пробва новият Независим театър. Откриват го на Гергьовден. 

Всички предпоставки за успех са налице. Този път обаче ентусиастите като че ли са заложили не само на високата култура, а и на масовата. На 6 май театърът ще стане част от столичния афиш с имена, познати от телевизията. Театралните мечки Асен Блатечки, Мария Сапунджиева и Юрий Ангелов ще играят постановката на Велко Кънев „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко.

Както на Модерен театър навремето, така и сега на Независим театър, двигател е един актьор – Слав Бойчев. Бойчев е и режисьор, продуцент и създател на Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство (МОНТФИЗ). Той планира в големи мащаби и с помощта на Художествен съвет. Репертоарът му ще бъде обособен в няколко програми: Основна, Специална селекция, Наградени представления, Ново поколение, Гостуващи, Алтернатива и др. В рамките на всеки сезон арт комисията планира да организира конкурси за независими проекти, които да бъдат реализирани на тяхната сцена, ще продуцира собствени театрални спектакли, ще организира международни и национални ателиета, форуми и фестивали. Ще им гостуват чужди и извънстолични трупи, ще правят и копродукции с тях. Театърът възнамерява да кани най-добрите представления на завършващите класове от родните театрални вузове.

Част от пролетната програма на Независим театър ще стане „Чиста къща” на режисьора Иван Урумов, комедията „Бурунданга”, „Мъртви души” на Тея Сугарева, както и спектакълът „Последователите на Конфуций” на студентите от четвърти курс „Актьорство за драматичен театър” в НАТФИЗ.

Актьорите и екипът на всяка нова продукция ще бъдат подбирани с национален кастинг, твърдят от Независим театър. Новата сцена ще бъде отъпкана от Атанас Атанасов, Калин Врачански, Луиза Григорова, Иво Аръков, Ненчо Балабанов, Радина Думанян и др.

Намеренията са амбициозни, така и трябва. Но очакванията от новия театър днес са умерени, защото не е изтекла много вода от капитулацията на Модерен театър. Горчилката от неуспеха тогава надали все още е преглътната. От онази битка за публика без лаври излязоха мнозина славни аскери като Ивайло Христов. Според него загубата се дължи на факта, че се намираме в България: „Убеден съм, че ако бяхме направили Модерен театър в Македония, начинанието ни щеше да просъществува. В Румъния и Сърбия – също. Тук няма законова база за съществуването на частна трупа, въпреки огромните инвестиции, които вложихме. Да не говорим, че половината от съсловието викаше „А дано, а дано”, а другата половина „Дано не се случи”. Трети се радваха, че имаме проблеми… Мога да напиша цяла книга, театрален роман. Държавата не ни помогна, тя няма финансови и други механизми за съществуването на такава трупа. Стигнахме почти до договор с една фондация – „Америка за България”, но вместо нас те предпочетоха да финансират държавни структури – държавен театър, държавен оркестър…“

Сега театралния роман се наема да пише Слав Бойчев. Без подкрепа от държавата. Сцената в Българо-съветската дружба е взета под наем, смятат да се самоиздържат. Залата има 400 места, билетите няма да надхвърлят 15-20 лв.

Такива са намеренията, реалността е друга.

Успехът на Независим театър е възможен, при условие, че не издържат трупа и не продуцират спектакли, и най-вече ако следват поведението на Театър „Открита сцена“ (бившият „Сълза и смях“, сега стопанисван от читалище „Славянска беседа“). Независим театър очевидно ще кани готови спектакли, създадени от „зависимите“ държавни театри – както в случая с „Омайна нощ“ (създаден в Бургаския театър), „Калигула“ на Явор Гърдев (създаден във Варненския театър)… Директорите на театрите, продуцирали тези спектакли, са на сметка да сключат договор с Независим театър, защото така ще могат да претендират за половината им приходи от билети, а и да си поискат държавната субсидия.

Новият театър все пак може да разчита на някакви средства и от държавата – сесията за независими проекти в Министерството на културата вероятно ще бъде обявена пред месец юни.

Пред „Площад Славейков“ Ивайло Христов заяви, че на изкуството у нас не му е мястото на свободния пазар, единствено държавата е в състояние да се грижи за театъра си: „Всичките приказки за пазарна икономика са популизъм, празно говорене, цялата пара е в свирката. В малки държави като нашата властта трябва да се грижи за културата си.“

За да бъде новият театър реално независим, трябват много пари. В конкретния случай имаме просто група от хора, които искат да покажат, че могат да менажират една сцена, вземайки я под наем – вероятно ще се справят по-добре, отколкото държавните. Желаем им успех, защото те, всъщност, ще покажат какво може да направи държавата – да разпусне всички трупи, да остави само сградите и малка администрация и художествена комисия към всяка от тях, а преди всеки сезон трупите да кандидатстват със спектакли за финансиране от определен фонд.

Държавата може да го направи, но не иска, защото целокупното театрално войнство ще вдигне вой до небесата. Някои актьори обаче го правят – единици са, но най-добрите.