Нов прочит на творба с 200-годишна история

Слушам за пръв път родения през 1984 г. Евгени Божанов, но за големия му и необикновен талант вече знам, и то от авторитетни критици. Неговото изпълнение на Бетовеновия Трети клавирен концерт в зала „България“ бе доказателство, че няма нищо преувеличено и всичко написано е действителна рефлексия на едно изключително майсторство и съвършено владеене на инструмента. Божанов е явление, в пълния смисъл на думата.

От първата му поява пред софийската публика са минали 7 години, през които той е натрупал опит и със сигурност е изминал много път напред в развитието си. Сега, на 24 февруари, заедно с Радиооркестъра и диригента Радослав Шулц, Евгени Божанов изсвири смайващо самобитно популярния опус – толкова самобитно, че това е нов прочит на творба с вече двестагодишна история!

Забележителното у него е, че убедено – и убедително! – показа своя лична интерпретация на Концерта. Който, впрочем, има регистрирани ред велики тълкувания от ред велики пианисти… А Божанов сюрпризира с индивидуално пресъздаване на музиката. Напомняйки ни, че гении като Бетовен могат да ти открият просторите и красотите на една необятна вселена – стига да притежаваш сетивата и чувствителността на истинския търсещия и пътуващ в дълбоки духовни измерения изпълнител. И – стига да можеш да се откъснеш от притеглянето на големите предшественици и техните модели.

Трети клавирен концерт на Бетовен има регистрирани ред велики тълкувания от ред велики пианисти… А Божанов сюрпризира с индивидуално пресъздаване на музиката.

Макар да е млад, Евгени Божанов несъмнено притежава стар дух, от който черпи знанията си за света на чувствата. Доминиращи в свиренето му са многоцветието, великолепието на звуковите фини нюанси – от много ярки и блестящи до тъмни, матови и забулени тонове. Днес е рядкост подобно внимание към звукоизвличането и използването огромните възможности на рояла, акустиката, педалите, тембрите. Както и перфектно изработените и въздействено реализирани динамични и метроритмични детайли, с които Божанов разказва и внушава – воля, сила и нежност, радост, углъбеност и жизненост.

Не мога да не спомена и специфичната механика на ръцете му и участието на тялото в свиренето, както и концепцията му за виртуозните фрагменти на произведението, които преобразява/добавя като прелестни щрихи и елегантни украси към основния тематизъм.

Отдавна не бях се наслаждавала на толкова искрено проникващо в сърцето, обайващо сетивата и ума изпълнение на Третият концерт, за което заслуга имаха и диригентът Шулц, и Радиосимфониците. Те ни представиха и непознатия български композитор Радослав Лазаров. Това, което успях да издиря за него, е, че сътрудничи на Камерния оркестър на Баварското радио и на неговия художествен директор и диригент Радослав Шулц – известен цигулар с кариера, първи концертмайстор на Симфоничния оркестър на Баварското радио. Шулц очевидно харесва музиката на Лазаров, защото през 2015 година е изпълнявал виртуозната му творба „Teufelsfidel” (за цигулка и камерен оркестър). Немската критика я дефинира като „възпламеняваща пиеса с балкански ритми“. Същатагодина е свирена отново с Камерния оркестър на Баварското радио и диригента Щулц, неговата „Song and Toccata misteriosa“.

В петък българският Радиооркестър представи „Приказка за дните от седмицата“, композирана през 2016 г. – според програмата това бе и световна премиера. Стройно изградена четиричастна композиция за голям оркестър, в която се открояваха не само националните неравноделни ритми, но и много красивите, с български генезис, авторски мотиви. Очарователна, с широко разпятите си линии и хармонично богатство, е втората част – „Жетварска песен“, напомняща големите опуси на Стайнов, Владигеров, Големинов. Днес е събитие да чуем творба на млад български композитор – тема, която няма да коментирам сега, но ще акцентирам на факта, че има таланти – и у нас, и разпилени по света, които заслужват внимание и подкрепа. Радослав Лазаров несъмнено е надарен музикант, с идеи, и най-вече – творец, за когото опора са традициите на българската композиторска школа.

На финала прозвуча чудесно изпълнение на Втора симфония от Сергей Рахманинов. Радиооркестърът и Радослав Шулц превърнаха в емоционално изживяване тази сложна, многосъставна и многопластова симфония, която отбелязва зрелостта на Рахманинов – композиторът. Диригентът – веднага личи, че е възпитаник на немската школа – държеше в ръцете си оркестъра, който свиреше много компактно, с концентрация и в единство. Впечатляващо е умението на Шулц да постига контролирана свобода, без да лишава от въображение „своите“ инструменталисти – заедно наситиха с много контрасти, с пориви, страст, съзерцание, патос, носталгия и екстаз партитурата (на места твърде многословна), която звуча стилно и вдъхновено.