Нов сезон за Радиосимфониците, кифла осморка и етър

С „Орфеева комета“ на Добринка Табакова ще започне новият сезон на Радиосимфониците. Произведението ще прозвучи на 28 септември, когато ще бъдат изпълнени още Концерт № 2 за пиано и оркестър от Фредерик Шопен и Симфония № 8 от Антонин Дворжак. Ще дирижира Марк Кадин.

Новият сезон не тръгва с радост за музикантите от Симфоничния оркестър на БНР, а с доста горчивина след неуспешните опити да обяснят на властта, че не могат да продължат да работят при толкова ниски заплати. Протестите на четирите състава на Радиото съответстваха на тяхната класа и култура – с музикални изпълнения, едно от последните от тях свиваше сърцата на зрителите им пред Народния театър. И тъкмо защото съпротивата им бе културна, може би не бяха добре разбрани от властта. А с идването на лятната ваканция всичко затихна.

Единственият резултат от протестите са няколко неясни обещания от директора им Александър Велев и странната идея на Менда Стоянова, председател на Комисията по финанси в парламента, музикантите и хористите да бъдат извадени от състава на Радиото. Велев последно оповести, че чака корекция в Закона за радио и телевизия, където трябвало да се обозначи присъствието на четирите музикални формации като част от Националното радио и да се фиксира каква част от бюджета на медията отива за съставите.

Но в средата на лятото, на 18 юли, ръководството на БНР представи отчета за дейността си пред Съвета за електронни медии, където на Александър Велев се наложи да обяснява отново положението с музикалните състави. В своето експозе Велев определя изтеклия период като „доста успешен и добър“ за Радиото, подчертавайки факта, че с програма „Хоризонт“ са заели второ място след радио „Веселина“, лидер в родния радиоефир! На финала директорът добавя:

„Може би трябва да засегна един въпрос, който в последно време се дискутира и възбуди обществения интерес, това е финансирането на музикалните състави. Там има известен проблем по отношение на това – те претендират, че техните заплати са по-ниски отколкото тези на колегите им в радиото и малко по-ниски от средната работна заплата. След внимателен анализ се оказа, че не е точно така. Изоставането е много малко от страна на програмите, а основната дейност на радиото е все пак програмната дейност и производството на радио-програми, а не организиране на музикални събития и записи.

(…)

Но възможности за нарастване на доходите от бюджета на БНР, при този бюджет просто не е възможно. Няма как да стане, освен това, ако тръгнем на нарастване на доходите, естествено че програмата ще каже: „Защо за нас няма да растат парите?“. Така, че няма начин и затова и предложих този процент да бъде процент от субсидията, за да няма вътрешно противопоставяне между едни и други категории работещи в радиото.“

В течение на срещата в СЕМ се засягат въпроси от различно естество, но когато разговорът отново се връща към протестите на музикалните състави и необичайното присъствие на Александър Велев на първия от тях, думата е дадена на директора на „Музикална къща БНР“ Теодосий Спасов, който прави следния коментар:

Теодосий Спасов: – Аз понеже бях провокиран от темата протести и защо г-н Велев е бил. Разбира се, че ще бъде. Преди да дойда тук си взех един „Етър“ и веднага ми се прииска да захапя вафла. Не знам дали си спомняте „Етър“-а какъв вкус има? Той се комбинира с кифла.

Главен редактор на Радио „България“ Атанас Ценов: – Осморка.

Теодосий Спасов: – Осморка, да. Също бях скоро на село. Баща ми беше запазил от носталгия черно-белия си телевизор „Пирин”. Изхвърлих го. Опитах се на ВЕФ-а да намеря Радио „България“ на къси вълни – не можах да го намеря. Много неща вече не съществуват, те само съществуват като понятие. Поради моята любознателност, съм много информиран. Ако не беше застанал г-н Велев на този протест, намеренията бяха да се извърши в територията на радиото, без знанието на директора, като това даваше шанс, ако не сполучи синдикалният проект с национален протест, да обвинят директора. И да изгърмим всички ръководители като бушони. Това е.

Още преди да бъде обвинен, Велев заявява пред СЕМ, че няма намерение да закрива музикалните състави – напротив, искал да ги регламентира чрез поправката в Закона за радиото и телевизията. Опровергава и твърденията, че ръководството подслушва служителите си и че в Радиото се работи в атмосфера на страх.

И така, покрай разговорите за кифли, „Етър“, ВЕФ-ове, обещанията, че закриване няма да има, и слуховете за подслушване е приет отчетът на БНР. Сега предстои директорът на Радиото да представи новия проектобюджет за 2019-а година. След като установят ще има ли увеличение на заплатите им, музикантите и хористите ще решат дали ще продължат стачната си дейност. Исканията им бяха за 50% увеличение.

Междувременно Симфоничният оркестър готви 70-ия си музикален сезон. В програмата са заложени интересни събития, ето някои от тях:„Немски реквием“ от Йоханес Брамс; концерт с прочутите валсове в руската музика на Глинка, Чайковски, Глазунов, Прокофиев, Свиридов, Гаврилин, Дунаевски и Хачатурян; концерт, посветен на един от доайените на българската композиторска школа – академик Георги Минчев, с неговия Симфоничен пролог и Fahrenheit 451 – симфонична сюита по едноименния балет, както и пиеси от неговите учители Марин Големинов, Радион Шчедрин и Арам Хачатурян.

Тези събития ще протекат на сцената – но юбилейният сезон на Радиосимфониците очевидно няма да мине и без изяви на улицата.