VivaPay

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Нов случай на плагиатство с Владко Мурдаров

Уличен е в пряко заимстване на преводите от немски език на произведения на Артур Шницлер

Владко Мурдаров е професор в Института по български език към БАН, доктор на Виенския университет, гост-професор в Залцбургския университет, бивш директор на българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, носител на редица награди и огласен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Снимка: БГНЕС - Нов случай на плагиатство с Владко Мурдаров

Владко Мурдаров е професор в Института по български език към БАН, доктор на Виенския университет, гост-професор в Залцбургския университет, бивш директор на българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, носител на редица награди и огласен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Снимка: БГНЕС

Отново случай на плагиатство от проф. Владко Мурдаров на чужд преводачески труд. Този път прочутият езиковед бе уличен в „пряко заимстване“ на преводите от немски език на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, пресъздали произведения на Артур Шницлер на български. Кражбата бе констатирана от Съюза на преводачите в България.

Владко Мурдаров, професор в Института по български език към БАН, доктор на Виенския университет, гост-професор в Залцбургския университет, бивш директор на българския културен институт във Виена „Дом Витгенщайн“, носител на редица награди и огласен като секретен сътрудник на Държавна сигурност, бе доказан и като плагиат на превода на германистката проф. Анна Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот. Тогава случаят бе оповестен от проф. Димова и след експертиза плагиатството бе потвърдено и от Съюза на преводачите. Сега от самия Съюз съобщиха за нова кражба на Мурдаров.

„Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing“, гласи становище на Съюза на преводачите.

От организацията посочват, че случаят с Мурдаров е част от порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания“.

Америка за България

„Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие – се заявява в становището на Съюза. – Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.“

Сборникът „Като насън“ е спонсориран от Федералното министерство на културата на Австрия, по програма за първи и неиздавани преводи. По думите на вещото лице по случая, преводачката Гергана Фъркова-Ангелова, сборникът съдържа само една непревеждана на български език новела – „Секундантът“, която е и най-малко по обем – 18 страници от общо 263-е страници на изданието.

„Доказано е, че преводът представлява творчески процес – посочва Фъркова-Ангелова. – Той е силно подвластен на индивидуалния подход към текста на всеки преводач, на неговото собствено разбиране за автора и епохата, на чувството му към езика и на възгледите му въобще. В тази творческа дейност не става реч за механично заместване на думи от един език с думи от друг, а за цялостно пренасяне на един текст от една езикова среда в друга. Никой – нито в теорията, нито в практиката – не е успял да докаже, че при такъв тип трансфер, извършен от различни преводачи, е възможен толкова голям процент на съвпадение.

Обяснението, че подобна висока степен на идентичност при преводите на двама различни преводачи може да се получи неумишлено, е
алогично и напълно абсурдно. В теоретичен план това е невъзможно, защото, ако съществуват, подобни съвпадения трябва да се случат на две принципно различни нива:

1. на ниво „прочит и интерпретация“;

2. на ниво „пренасяне на чуждия текст на роден език“.“

Предлагаме ви пълния текст на експертното становище на Гергана Фъркова-Ангелова.


Вижте още: ЙОЗЕФ РОТ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ПРЕДИ МУРДАРОВ)

Кое е събитието в културата, развълнувало ви най-силно през 2017 г.? Гласувайте!

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg