Нова дефиниция на „съкровище“ в британските закони

Британските музеи губят десетки ценни артефакти, защото според законодателството като „съкровище“ се определят само златни и сребърни находки

Шлем на римски кавалерист, датиран от ранния II или късния III в. пр. хр., открит в графство Къмбрия. Частен колекционер го купува за 2,3 млн. паунда. Снимка: „Кристис“ - Нова дефиниция на „съкровище“ в британските закони

Шлем на римски кавалерист, датиран от ранния II или късния III в. пр. хр., открит в графство Къмбрия. Частен колекционер го купува за 2,3 млн. паунда. Снимка: „Кристис“

Когато спиращ дъха римски шлем бе открит случайно с помощта на метален детектор в Къмбрия, Великобритания, през 2010 г., находката даде начало на отчаяни дарителски кампании, за да може шлемът да бъде изложен публично. Това бе един от най-значимите римски артефакти, откривани някога на територията на Обединеното кралство, но понеже е изработен от медна сплав, а не от злато или сребро, английските закони не го дефинират като съкровище. В противен случай държавата щеше да има основание да го откупи, обяснява „Гардиън“.

В крайна сметка шлемът отиде в ръцете на частен колекционер, след като бе продаден на търг от „Кристис“ за 2,3 млн. паунда (около 5,1 млн. лв.). Събраната сума от даренията за музея „Тюли хаус“, включил се в аукциона, за да изложи артефакта в Къмбрия, не бе достатъчна и институцията отпадна в ранен етап в наддаването.

За да предотврати подобни случаи в бъдеще, британското правителство обяви плановете си да промени дефиницията на „съкровище“ в закона за културното наследство, за да може подобни на римския шлем открития да се запазят за поколенията. Като „съкровище“ в момента се оценява всеки предмет, който е на поне 300 години и е изработен от злато или сребро. „Съкровище“ може да е всеки артефакт, открит заедно с ценни метали, стига собственикът му да не може да бъде открит. Като „съкровище“ например не може да бъде окачествена една-единствена монета.

Измененията в текста на закона планират да разширят дефиницията на „съкровище“ за всеки артефакт на стойност над 10 хил. паунда – така музеите ще трябва да се откажат от някоя ценна находка, преди тя да се появи на свободния пазар. Намеренията за промяна в закона ще бъдат предложени за публично обсъждане до 30 април.

„Новите предложения ще помогнат на музеите ни да придобият тези съкровища и ще затруднят продаването на находки с национална стойност с цел печалба“, коментира Майкъл Елис, министър на културното наследство.

Текстът не е променян от 1996 г. и според него всеки, който открие съкровище или подозира, че е открил съкровище, трябва да съобщи на местен следовател. Тогава се дава възможност музеят да откупи съответния артефакт на пазарната му цена по схема, определена от Британския музей. Но десетки находки с национално значение биват изгубени, защото не отговарят на дефиницията и отиват в частни колекции, тъй като щом не са „съкровище“, откривателите им не са задължени да съобщят за тях на местните власти.

„Археолозите настояват от известно време за тази промяна и от наша гледна точка това е нещо много положително – коментира Майкъл Люис от Британския музей. – В случая с шлема, например, човекът, който го е намерил, ни каза за него, но в крайна сметка той не влезе в колекция на музей – отиде в частни ръце. Ако аз или Вие искаме да отидем да го видим, няма да можем и това е загуба за националното ни наследство.“

Андрю Макей, директор на „Тюли хаус“ описа плановете за промяна в законодателството като „много закъснели“.

„Щеше да е фантастично, ако бяхме позволили на хората да имат достъп до шлема, но очевидно няма нужното съдържание на злато или сребро – казва той. – Приветстваме новините за промяната в закона и се надяваме, че тя ще даде сигурност на националното ни наследство, за да му се наслаждават хората.“

Bookshop 728×90