Нова генерация софийски магьосник

„Пенливо пиво от 1927 г. насам“
„Пием бира, не правим магия!“
„Немагьосник ли си ти, забрави и си върви“
„Магии вътре – НЕ!!!“
Кръчмарски лозунги

Влизат Трайо Вентрилога, Белота и Свилен Воев в бар. Всъщност е кръчма. Кръчмата е „Гладната сврака“ на Шестте кьошета. Не сте чували за тях? Сигурно и за нощния магеснически трамвай 32 не сте чували, но това не е чак толкова странно, защото най-вероятно дори не сте част от магьосническите среди. В тях ни въвежда 28-годишният Мартин Колев с дебютния си роман „Софийски магьосници“, трудно определим жанрово. Но ако е крайно необходимо – да го наречем „градско фентъзи“.

Като се разхождаме из света в книгата, виждаме гледки от Сточна гара, от градския транспорт, гробищата на Бакърена фабрика, Орлов мост, откъдето, впрочем, се влиза и на едно друго, тайно и магьосническо място. Само трябва да изречеш заклинание и да скочиш в Перловската река.

Докато Мартин ми обяснява (двамата пием по бира в заведение от обикновеното софийско ежедневие) за входа към Другия мост, го питам дали не се притеснява от евентуални паралели с Перон 9 ¾, от който се тръгва за Хари-Потъровия „Хогуортс“ например. Той се усмихва и отговаря, че няма как да не се появят асоциации. Обяснява, че някои места и ключови ситуации дотолкова са влезли в популярната култура, че няма как да се избегнат в подобен текст.

„Когато започнах да пиша „Софийски магьосници“, се замислих за това какво да направя, за да има смисъл от книга, ситуирана в България – да не е просто някаква вариация. Чудих се известно време и се оказа, че отговорът е много прост – тези магьосници живеят в София и това, което им се случва, трябва да е свързано с факта, че са българи, израснали са в обстоятелствата, в които сме раснали ние. И съответно всичко е доста по-мизерно.“

В центъра на историята е Свилен Воев. Да, знам какво ще кажете, помислих си го и аз – но Свилен Воев не е събирателен образ между Свилен Ноев от „Остава“ и Димитър Воев от „Нова генерация“. Наречен е и на двамата, като своеобразен трибют.

Като се разхождаме из света в книгата, виждаме гледки от Сточна гара, от градския транспорт, гробищата на Бакърена фабрика, Орлов мост, откъдето, впрочем, се влиза и на едно друго, тайно и магьосническо място.

Свилен Воев, значи, е магьосник на средна възраст, който наскоро се е разделил с приятелката си и е изпаднал в депресия (спокойно – Мартин Колев е дипломиран психолог, така че няма излишно романтизиране на заболяването). Но когато неговите приятели започват да изчезват, се налага той да се пребори със състоянието си и да започне да търси какво се случва с тях. Всъщност така започва и романът – с появата на загадъчни безплътни създания, които предполагат, че нещо зло е надвиснало над София. И на една сива котка, която дявол знае откъде се е пръкнала.

Друг централен персонаж е младият Бриан – с огромен магьоснически потенциал, но извън подходящите среди, когото Воев трябва да обучи. Срещаме Белота (ами… той играе белот, от добрите е, нищо че понякога джебчийства и лъже на карти), Горгоната Глория (тя държи „Гладната сврака“) и Трайо Вентрилога (не научавам много за него, но докато го споменава, Мартин многозначително се подсмихва).

Само че, обяснявам му аз, мен жанрът ме притеснява. Никога не съм бил читател на фентъзи (а като чуя за Пратчет, се кръстя три пъти, плюя през рамо и стискам магьосническия си амулет), има ли шанс романът му да ми хареса? Мартин ме подмамва с отговор:

„Това е добър въпрос, защото хора, които по принцип не четат фантастична, жанрова или фентъзи литература, четоха романа и го харесват. От друга страна обаче те, дето се вика, са ми приятели.“

Работата е там, че книгата не е фентъзи с ърбън елементи, а обратното. Макар светът, в който се развива историята, да е фентъзи, тя собствено не е. А в нея са намесени и елементи от редица други жанрове. И аз я зачетох и моментът, в който се озовах насред епична битка на Орлов мост, се оказа решаващ – харесва ми, ще се чете и от начало до край.

Мартин Колев с втория си сборник с разкази, „Микро“

Вече споменах, че „Софийски магьосници“ е дебютен роман за Мартин Колев, но това изобщо не значи, че прави дебюта си в литературата. Той идва в средата на 90-те, с победа в училищен конкурс. Тогава Мартин, съвсем малък, получил за свое отличено стихотворение награда торта – във време, когато семейството му не е в завидно финансово положение.

„Тогава торта имаше само по празници. В този момент осъзнах, че писането не трябва да носи нещо само на мен, а че може да носи нещо и на другите. Защото те в замяна явно са готови да ми дадат торта!“

Сега му дават много повече от това – натрупал е десетки публикации в периодични издания, издал е два сборника с разкази („Кучето на терасата“ от 2009-а и „Микро“ от 2016-а), наскоро спечели наградата „Рашко Сугарев“, а Театър „199“ отличи с голямата награда в драматургичния си конкурс пиесата му „Кроасан“, която предстои да бъде поставена на сцена.

Мартин пише и поезия – но казва, че за нея му е нужна специална настройка и повече време, не може да създава стихове, докато се занимава с други видове литература, така че я е оставил временно настрана. А любителите на хумора може би са засичали комиксите, които публикува в блога си Rage against the Martin.

„Всички места, които съм използвал в „Софийски магьосници“, са ми любими“, казва Мартин Колев.

Едно място със сигурност не е използвал, но има потенциал да се превърне в любимо. От 18,30 часа на 11 май (четвъртък), само часове след като книгата е излязла от печатницата, Мартин ще изнесе магьосническата битка в клуб Dada в София, където е премиерата на романа „Софийски магьосници“. Очаква се там, както и в „Гладната сврака“, да е топло, шумно и необичайно пълно с магьоснически наздравици.