Нова хипотеза: маската на Тутанкамон е правена за Нефертити

Златната погребална маска на Тутанкамон е създадена не за него, а за майка му (или мащехата му, тъй като точната им роднинска връзка все още не е доказана), кралица Нефертити, смята британският археолог Никълъс Рийвс.

Според изследователя, тази хипотеза има две доказателства. Първо, през септември 2015 г. на артефакта е открит ретуширан надпис с името на Нефертити. Второ, ушите на маската са се оказали пробити, което е типично, ако предназначението им е за жени или деца. Откритията са направени при опит на учените да възстановят погребалната маска – и по-специално да върнат брадата ѝ на първоначалното ѝ място, пише „Индипендънт“.

Интересно, предположението, че маската всъщност е чужда, е пореден фрагмент в загадката чия е гробницата. Дали не е била предназначена изначално за друга царска особа в древен Египет? Саркофагът на Тутанкамон например е „среден“, ковчежетата за вътрешните му органи също са миниатюрни, има златен орнамент на женски бюст, а мумифицираното тяло е украсено със златни лентички.

Така, благодарение на новото откритие на Рийвс, златната маска на Тутанкамон става съществена част и от една от най-големите мистерии на Египет – къде е погребана Нефертити? Въпреки че е търсена повече от век, гробницата ѝ все не е намерена.

Предположението, че маската всъщност е изработена за друг, е пореден фрагмент в загадката чия е гробницата.

Затова и по-рано тази година Рийвс хвърли света на египтологията в еуфория, като предположи, че в погребалния комплекс на Тутанкамон има и други крипти. Той дори посочи шанса една от тях да е на Нефертити. Нещо повече – възможно е Тутанкамон да е бил погребан в нещо като преддверие на криптата на майка си поради преждевременната си смърт, т.е. в същия комплекс може да се крият артефакти, несравними като стойност с вече намерените.

Политическ смут в Египет

Нефертити, прочута с красотата си, е част от историята на една от най-големите културни революции в Египет – управлението на Ехнатон, познат като „краля еретик“ заради бързите и резки промени, които прави скоро след като поема управлението. Фараонът, роден като Аменхотеп IV, пренася страната в нова епоха с властта си (от 1352 – 1336 г. пр. Хр.).

Той отхвърля политеизма на Египет и въвежда обожествяване само на Атон, диска на слънцето – нещо, считано в онзи момент за еретизъм. Отхвърлянето на останалите богове и особено главния – Амон, кара много експерти да смятат, че действията на Ехнатон разтърсват из основи установената властова структура в дългогодишната столица Тива – между фараона и свещеническата клика.

В добавка към смяната на националната религия, Ехнатон и семейството му, сред които двете му съпруги Кия и Нефертити, преместват столицата от Тива (днес – Луксор) в нов град, на около 400 километра северно по Нил. Град, изграден в нищото за изключително кратко време. Фараонът го нарича на себе си – Ехнатон.

След смъртта на Ехнатон Египет се обръща отново към политеизма и връща столицата в Тива. Някои спекулират, че самата Нефертити е управлявала като фараон. Роден като Тутанхатон, в прослава на Атон, синът на Енхатон по-късно променя името си на Тутанкамон.

Защо е отнета маската на кралицата?

Но маската на Нефертити, положена върху Тутанкамон, създава и други въпроси. Защо е била отнета на кралицата, кога и защо е дадена на покойния ѝ син? Отговорът навярно лежи в сложната политическа ситуация по време на провала на монотеистичния експеримент.

Десетилетия, след като Ехнатон и Нефертити дават ход на религиозната си революция, Египет е поразен от ужасяваща епидемия, сочат някои исторически доказателства. Отчаян да продължи монотеизма, който опитва да наложи, и може би уплашен от собствената си смърт, Ехнатон решава да посочи Нефертити като съвластник. И го прави точно навреме – само няколко месеца по-късно действително умира.

Осемгодишният му тогава син Тутанкамон (все още кръстен Тутанхатон) става фараон, а Нефертити продължава да управлява заедно с него, твърди един от водещите историци на периода, д-р Айдън Доднън от Бристолския университет.

В продължение на три години, предполага Доднън, Нефертити изглежда опитва да прокара компромисен вариант между старата политеистична и новата монотеистична религия. Но скоро също умира. Тя вече е направила мащабна подготовка за смъртта си и се очаква да бъде погребана като пълноправен фараон на Египет – заедно със своята фараонска златна маска.

След като е вече покойна обаче, жреческата клика се оказва достатъчно силна, за да превземе властта, използвайки крехката възраст на Тутанкамон. Те явно успешно изоставят политиката на Нефертити за религиозен компромис и връщат Египет към традиционния му политеизъм.

Хипотезата на Рийвс, че златната маска на Тутанкамон е правена за Нефертити, е силно доказателство, че след смъртта си тя умишлено е била „разжалвана“, а статусът ѝ на фараон – отнет. По всяка вероятност Нефертити никога не е била погребана с тази маска – а тя е била съхранявана до смъртта на сина ѝ.

Златната маска на Тутанкамон – днес мислена като един от основните артефакти на изкуството в историята – сега може да се окаже и символ на първия голям идеологически сблъсък между монотеизъм и политеизъм. При всяко положение обаче, откриването на гробницата на Нефертити може би ще е най-значимото парче от пъзела на епохата в Египет.