Нова хипотеза за изчезването на древните минойци

Преди 3500 години на остров Крит нововъведение предизвиква масовото изселване на една цивилизация. Разрушени дворци, после възстановени, след това отново обречени на разруха. Десетки изоставени жилища. Какво се е случило преди три хиляди години с минойците и забележителната им цивилизация на остров Крит? Едно проучване повдига воала на загадката, пише „Монд“.

В течение на дълги години бе прието просто обяснение за изчезването на критската цивилизация, предшественик на Древна Гърция и разцъфтяла между третото и второто хилядолетие пр. н. е. – минойците са били пометени от вулкана Санторини, чието страховито изригване е предизвикало гибелно цунами в източната част на Средиземно море. След задълбочено проучване на датировката обаче, учените трябвало да се примирят с очевидното – вулканът не е имал нищо общо със случилото се. Той е изригнал най-малкото седемдесет години след първото разрушаване на минойските дворци – около 1700 г. пр. н. е. След това дворците са били възстановени и този път окончателно запуснати – около 1450 г. пр. н. е. Изключение прави най-величественият между тях: този на Кносос, в северната част на острова, който се е запазил още около осемдесет години, след което и той е бил изоставен.

За да се разплете тази мистерия, на помощ идва археологията. Минойците са ни оставили надписи от преди разрухата, но на език, който все още не е разчетен. Няма следи и от евентуални завоеватели в прекрасните фрески и декорации от тази епоха. След разкритията на многобройни селища в равнините около дворците, разкопките свидетелстват за любопитна еволюция на заселванията по острова. С редки изключения, броят на поселенията бележи тенденция на намаляване, дори на рязък спад по времето на втората фаза от появата на дворците.

Дълго време специалистите по минойската цивилизация прилагаха политически прочит на тези факти. Според тях промените, отразявали съперничеството между отделните царства, довели до преимущество на царството на Кносос, успяло да наложи господство си над по-голямата част от острова.

Екип от археолози от Френския институт в Атина, ръководен от Силви Мюлер Селка от Националния център за научни изследвания на Франция направи интригуващо откритие. Те констатираха, че явлението на масово напускане на територии е особено силно разпространено в областта Малия, по североизточното крайбрежие на Крит. Между периода на първите дворци (западнали около 1700 г. пр. н. е.) и вторите (разрушени преди 1450 г. пр. н. е.), минойците са изоставили окончателно само определени места: тези върху склоновете на планината, извисявайки се над Малия.

За да разберат това изселване, изследователите са проучили подробно географията на местностите и характера на почвите. Установили са три големи обособени зони. В ниското са крайбрежни равнини – топли, по-скоро сухи, обитавани през целия минойски период. Реколтата, без необходимостта на значително напояване, там била твърде слаба. По-високо се намира почти необитаема зона, където отглеждането на маслини и лозя е трудно, дори невъзможно (над 900 м височина).

Между тези две зона са склоновете на планината (между 300 и 900 м). Именно тези територии са напуснали минойците през периода на вторите дворци. Там склоновете са доста по-напоявани, отколкото равнините, и са залесени с гори. Поселенията са били по-малки, отглеждани са били кози и овце, лозя и плодни дръвчета, мед и малко житни култури. По тези склонове минойците са обработвали неголеми парцели в близост до жилищата си. По всяка вероятност са каптирали водите на извори или планински потоци с канализация от теракота, части от която археолозите са открили на доста места.

Но защо тогава внезапно са изоставили среда, към която са се нагодили максимално добре и са се насочили към равнините – сухи и неблагоприятни почви? Може би, предполагат изследователите, защото минойците са открили или привнесли отвън нов начин за изпомпване на подземните води и така са могли да напояват обилно крайбрежните равнини. Чрез тази важна мелиорация те са могли да повишат добивите в равнините и да отглеждат маслини, лозя и зеленчуци. С други думи, възможно е земеделско нововъведение да е причината за масовото изселване към равнините.

Правдоподобна ли е тази хипотеза?

Очевидно, защото именно в началото на периода на вторите дворци минойците като че пробуждат интереса си към всичко, което се отнася до хидромелиорацията. Напоследък археолозите откриха бентове от тази епоха, разположени по планинските реки. Съоръженията показват ясно предназначението си да напояват земеделските тераси, разположени в близост.

По същото време минойците започват да копаят кладенци. Нямаме данни какви системи са използвали, за да доведат водата до повърхността. Дали са били достатъчно ефективни, за да захранят иригационно съоръжение в равнината? Напълно е възможно, защото в Междуречието повече от хилядолетие преди това хората са използвали елементарна система за изпомпване на подпочвените води. Това са кладенците с дълго рамо, при които противотежест улеснява изкачването на ведрото. Такива са намерени в Египет, с който Крит е поддържал търговски връзки.

Тази интензивна хидромелиоративна дейност съвпада и с влошаване на климата на острова. Изследванията подсказват, че летата на Крит са ставали все по-сухи, спокойните зимни дъждове са се премествали във времето към ранната есен, превръщайки се в порои, причинявайки ерозия по склоновете и недостиг на вода за пролетните насаждения. При тези условия животът в планината е ставал все по-труден.

Ако тази хипотеза е вярна, тогава феноменът с напускането на високите места не би трябвало да се отнася само за Малия. И всичко показва, че това е вярно – обикновено по време на вторите дворци има определено по-малко поселения във височинните места, където релефът е стръмен, докато преобладават поселения в равнините, където релефът позволява напояване и интензивно земеделие.

Освен това, ако причините за преселенията бяха от политическо естество, хората щяха да се завърнат след време по земите на предците си – но изоставените планински места никога повече не са били заселвани.