Нова крачка в разплитането на легендата за Еней

Ентусиазмът в археологическия екип на разкопките в историческия център на Кастра край Лече, Югоизточна Италия е много висок. Учените смятат, че са стигнали до древния храм на Минерва, описан от Вергилий в „Енеида“, пише италианското издание „Ла Воче ди Мандуриа“. Преди година на същото място е открит бюст на богинята. Причината за вълнението на изследователите е в последната находка, извадена изпод земята. Става дума за фино изработен керамичен фрагмент с издълбано име, което веднага се набива в очите на специалистите: „Атина“.

Шрифтът и езикът са на племето месапи. Възможно е това да е главното доказателство, което учените от години търсеха, за да могат да потвърдят, че това е „скалата с храма на Минерва“ от епическата поема на Вергилий. Този и други предмети (главно от камък и бронз), открити при последните разкопки през юли 2016-а, вероятно са част от притежанията на храма. Някои от бронзовите съдове вероятно са били използвани и при свещенодействия. В момента всички находки са преместени в местния музей.

Името на богинята Атина в толкова дълбок пласт трябва да датира от края на микенската (къснобронзова) епоха, тоест около 1000 г. пр. Хр. Това е приблизителният период и на Троянската война. Ахейското име „Атина“ е изместено от това на богинята Минерва едва когато римляните завладяват района в 123 г. пр. Хр.

Месапийският надпис с името на богинята позволява идентификацията и на бронзова статуетка от същото място: фигурата има същите атрибути като две статуетки на Атина, открити в Спарта, Гърция. И малкото бронзово изображение, и бюстът на богинята показват внушителна, въоръжена жена.

Специалистите в екипа, участвали в откритието, запазват необходимата предпазливост и още не потвърждават, че това е храмът на Атина, посетен от Еней при преминаването му през Апулия. Но и непосредствената околност наподобява описаната у Вергилий:

„… наблизо се вижда пристанище, над скалата се извисява храм на Минерва. Други скали в двоен зид като прегръдка закриват залива от солените талази, а движението на вълните сякаш отдалечава храма от брега“.

Така че не е изключено това място да е имал предвид поетът, който прекарва последните си дни в недалечния град Брундизий (днес Бриндизи).

Археолозите се надяват, че ще могат да потвърдят идентичността на мястото. Това, което би им позволило да твърдят, че със сигурност става дума за светилище на ахейската богиня Атина от периода на микенската цивилизация и Троянската война, би било глава на божеството с извит, „фригийски“ шлем, типичен за култовете, внесени в Италия от Източното Средиземноморие.

Разкопките продължават вече шест години и са под ръководството на археолога Амедео Галати. Участват топографи и инженери от университети и научни институти от цяла Южна Италия.