Нова теория: Шекспир е играл ревнивец в спектакъл по пиеса на Бен Джонсън

Известно е, че Уилям Шекспир е бил и актьор, освен драматург, но нито един негов изследовател не е успял да докаже в какви роли е влизал Барда. Днес, след детайлен лингвистичен анализ, става ясно, че един от образите му на сцената вероятно е бил на Торело, ревнив съпруг в спектакъл по пиеса на Бен Джонсън – „Всеки със своя нрав“ от 1598 г., съобщава „Гардиън“.

Хипотезата е на д-р Дарън Фрийбъри-Джоунс, лектор по Шекспирови науки към „Shakespeare Birthplace Trust“ в родния град на драматурга Стратфорд на Ейвън. До заключението той стига, след като отчита „изумителни прилики“ между фразите на Торело във „Всеки със своя нрав“ и изказа, използван в „Отело“, „Хамлет“ и „Дванадесета нощ“ – и трите написани в периода 1600-1603 г.

„Открих някои наистина интересни връзки по отношение на езика, което предполага, че Шекспир – може би подсъзнателно – си е спомнял собствените си реплики от сцената“, казва пред „Гардиън“ Фрийбъри-Джоунс.

Актьорите от епохата обикновено не са разполагали със сценария на цялата пиеса, отбелязва той. Работели са само с репликите на своите персонажи и маркери от речта на предхождащите ги герои, за да следят кога следва да се включат:

„Следователно актьори като Шекспир е трябвало да бъдат нащрек по време на изпълнението и са разчитали много на слуха си. По онова време се е наблягало на слушането. Граматическата структура и съвпадението в начина на мислене между героите в неговите произведения и думите на Торело подсказват, че Шекспир е бил много добре запознат с ролята. Но Шекспир, бидейки гений, взима части от произведение на друг драматург и го превръща в шедьовър“.

Изследователи на Шекспир предполагат за няколко роли от портфолиото му като актьор, но до момента не са открити категорични свидетелства за нито една от тях. Теориите гласят, че е въплъщавал призрака на бащата на Хамлет в собственото си произведение, както и старец на име Адам в „Както ви се харесва“. Сигурно е обаче, че освен драматург, се е изявявал и като актьор.

„Знаем това, защото ни го казва в своето „Първо фолио“ от 1623 г., но в него той не говори за специфична роля – разяснява Фрийбъри-Джоунс. – Знаем също, че е играл в две постановки на Джонсън от списък с актьорите, изредени в негово „Фолио“, там Шекспир е посочен като основен актьор във „Всеки със своя нрав“. Освен това е споменат сред водещите трагични роли в „Сеян“. И отново – документалните свидетелства не посочват конкретните му роли.

Не мога да твърдя със сигурност, че Шекспир е играл Торело, но тук имаме нови доказателства. Никой не ги е забелязвал преди и мисля, че имаме една интересна, вълнуваща теория. Чудесно е, че обръщаме внимание на Шекспир като актьор, актьорството е било жизненоважно за неговата литературна кариера.“

Откритията на Фрийбъри-Джоунс предстои да бъдат публикувани в книгата му „Shakespeare’s Borrowed Feathers: How Early Modern Playwrights Shaped the World’s Greatest Writer“ през октомври.