Нова версия на „Под игото“, осъвременена от Руси Чанев

Адаптирана версия на „Под игото“, дело на актьора Руси Чанев, бе издадена от „Изток-Запад“ с основанието, че е „посветена на българските деца по света на вързаст от 8 до 15 години“.

Първият български роман е обработен, преразказан и адаптиран към съвремието от актьора Руси Чанев, който работи върху този проект повече от седем години. Новата версия на „Под игото“ щеше да се появи много по-рано в сътрудничество с издателство „Колибри“, но тогава готовият проект беше отложен заради появата на „превод на „Под игото“, осъществен от издателство „Византия“ и силно негативната обществена реакция след това, която доведе и до изземане на тиража от Министерство на културата.

Вижте още: ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ РОМАН ПРЕВЕДЕН НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Години по-късно зад инициативата на Руси Чанев застават издателство „Изток-Запад“, редакторът на изданието – писателят Деян Енев, Българското национално радио, Асоциацията на българските училища в чужбина, а Министерството на културата дава благословията си, твърдят от „Изток-Запад“. За осъществяването на проекта помагат и ученици от Художествената гимназия в София, чиито илюстрации са включени в томчето. Освен на хартия, новата адаптирана версия на „Под игото“ е осъществена и в аудио вариант, който може да бъде открит в сайта на БНР.

Изданието „за деца от 8 до 15 години“ е илюстрирано с 60 рисунки на ученици в Художествената гимназия в София.

Самият Руси Чанев в сайта на издателството и в интервю за националното радио обяснява мотивите и методите си на работа върху романа:

„В предлаганата адаптация запознавам малките читатели с главната сюжетна линия на романа като подготовка за четене на оригиналния текст. Фабулата е поднесена чрез словесния изказ на самия Вазов, а забравени вече думи и понятия са заместени с по-познати за съвременните деца, като съм съхранил образността и мислите на писателя“.

Кратката анотация на сюжета също е предложена от актьора:

„Главният герой на нашия разказ Иван Краличът е избягал от Диарбекир, където е бил заточен за непокорството си и търси подслон в къщата на чорбаджи Марко в Бяла черква. Добър и родолюбив човек, Марко приема беглеца. Но полицията чука на вратата и Краличът бяга в полето, където в настъпилата буря се крие в една воденица. Там става свидетел на грозна сцена на насилие и убива злосторниците. Чорбаджи Марков му помага да стане учител в градчето, Краличът променя името си на Бойчо Огнянов, намира близки на идеите му приятели и пак започва революционната си дейност“.

Идеята се ражда, когато Чанев разбира, че много от родителите на българчета в чужбина се притесняват, че децата им трудно възприемат българската класика. Затова той решава да ги улесни, като преработи оригинала, съкрати някои от сюжетните линии, премахне някои от второстепенните герои и подмени лексиката на Вазов с такава, която е по-близка до съвремието. Актьорът казва още, че се е водил по пиесата „Под игото“, написана от самия Иван Вазов, в която авторът също е съкратил някои линии от романа.

Ето как изглежда в адаптирания от Руси Чанев вариант част от първата глава на романа:

„През една прохладна майска вечер търговецът чорбаджи Марко вечеряше със семейството си на двора. Както обикновено, масата беше сложена под лозата. Един фенер светеше окачен над събралото се семейство. А то бе многобройно. До чорбаджи Марко, до старата му майка и до жена му седяха около масата цял рояк големи и малки деца, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и яденета. От време на време бащата на тези неуморни работници им хвърляше добродушни погледи, усмихваше се и казваше весело: „Яжте, татковите, да порастете! Пено, напълни пак купата!“. Слугинята донасяше вино в дълбока порцеланова купа. Чорбаджи Марко я подаваше на децата, като казваше благосклонно: „Пийте, бре, пакостници!“ и купата обикаляше масата. Очите на децата светваха, бузите им се зачервяваха, облизваха устните си с наслада. Майка им се мръщеше неодобрително. „Нека да пият при мене, за да не са жадни за вино. Не искам да станат пияници като пораснат!“, строго казваше чорбаджи Марко. „На човек каквото му забраняваш, най-силно го желае.“

Въпреки обичая на повечето бащи от онова време да държат децата си прави, докато обядват, уж да ги научат на почит към старите, чорбаджи Марко винаги позволяваше на своите да седят на масата. Както и когато имаше гости – винаги викаше синовете си да присъстват.

Нека да добият господарски навици! – обясняваше той. – Аз не искам да бъдат диваци и да потъват в земята от срам, като видят непознат човек в официални дрехи.

Тъй като беше постоянно зает с работата си на търговец, Марко виждаше семейството си събрано само на вечеря и тогава той допълваше възпитанието им по един доста своеобразен начин. „Димитре, не се пресягай пред баба си на масата, не бъди такъв безсрамник!“, „Илия, не дръж ножа като месар, не коли, ами режи човешки хляба!“, „Гочо, какво си се разпасал, косата ти пак е пораснала като на дивак, иди при Ганко да ти я подстриже късо!“, „Василе, прибери си дългите крака, да се сместят и другите хора. Когато отидем на полето, там се разтягай!“, „Авраме, ставаш от масата, без да се прекръстиш, невернико!“

Появата на ново адаптирано издание на „Под игото“ вече събуди противоречиви реакции сред потребителите на социалните мрежи. Голяма част от читателите смятат промяната на текста на първия български роман за кощунство. Но проектът среща и много подкрепа, която се аргументира с нуждата класическите творби да станат по-достъпни за новите поколения. Защитниците на идеята припомнят, че адаптации се правят отдавна, включително на творби като пиесите на Шекспир, „Дон Кихот“ и други.

Не е ясно обаче защо издателството е решило да постави на корицата на новото адаптирано издание белоглав орел – птица, която обитава само Северна Америка. Освен това на корицата на книгата не е указано изрично, че става дума за адаптиран и променен вариант на романа.