Новата мисия: слаба, страхотна и невъзможна

„Невъзможна мисия: Разпад“ започва с „Одисей“ на Джеймс Джойс, но за добро или лошо одисеята на Итън Хънт няма нищо общо с приключенията на Леополд Блум. Под формата на един най-прочутите и трудни за четене романи героят на Том Круз получава новата си задача – и тя не е по-различна от предишната – да се спаси света.

Заедно с агент Хънт отново са бившия шеф на ЦРУ Хънли (Алек Болдуин), Бенджи (Саймън Пег) и Лутър (Винг Реймс). До него са и някои други познати съюзници (Ребека Фергюсън, Мишел Монахан) и едно ново лице – Хенри Кавил („Супермен“). Заедно те трябва да открият две ядрени устройства, оказали се в ръцете на безскрупулни терористи, само защото Итън Хънт е предпочел да спаси живота на колега, вместо да ги прибере…

В резултат на проявената от Хънт слабост светът е заплашен от ядрена катастрофа… ако устройствата не бъдат открити, иззети и деактивирани в близките няколко дни. Задачата изглежда невъзможна, но девизът на екипа на Итън (трябва да) е:

„Трудните мисии са ни лесни, а невъзможните ги правим с повече каскади“.

И се започва: както обикновено в тази поредица, спасението на света зависи от умението на Том Круз да стреля точно в почти пълен мрак, да скача от самолет със забавено отваряне на парашута, да се бие с голи ръце (страхотна сцена, в която някакъв случаен китаец размазва от бой Круз и Кавил в една обществена тоалетна – великолепна локация за ръкопашни схватки с изобилие от твърд фаянс, в който участниците да си блъскат главите).

За да спаси света, Том Круз ще трябва също да управлява автомобил и мотор със скорост над позволената по еднопосочна улица срещу движението (като пътьом ни покаже главните туристически забележителности на Париж), да сваля копия от лицата на разни хора, за да се маскира с тях, да управлява акробатично хеликоптер…

И още – да се бие едновременно с десетина души, въоръжени с ножове и пистолети, да спринтира на дълги разстояния, да скача по лондонските покриви като Батман (докато гони Супермен), да се спуска и катери без осигуровка по отвесни скали, като през целия филм изглежда неестествено подвижен и съхранен за възрастта си.

Според рекламната кампания на филма, Том Круз правел всичко това сам и наистина — за да е по-достоверно за зрителите (дано поне престрелките във филма да не са били с истински куршуми). Накрая човек не може да не се запита кой всъщност е Том Круз — най-добрият каскадьор сред актьорите или най-добрият актьор сред каскадьорите? Филмът – два часа и половина – е пълен с каскади, които към финала стават все по-сложни и опасни, а в последните двайсетина минути са направо спиращи дъха.

Така че, ако предишната „Невъзможна мисия: Престъпна нация“ — с чудесния си екшън, острите сблъсъци, спорадичния хумор, изненадващите обрати, добрата операторска работа и отлично изпълнените и заснети каскади – беше много добра, значи още не сте видели новата „Невъзможна мисия: Разпад“, която сякаш е събрала всичко най-добро от досегашните мисии и е добавила още.

Ако обаче за вас петият филм е бил разочарование — с глупавия си сюжет, едностранните персонажи, нелогичните развръзки и пълната липса на каквото и да правдоподобие при изобразяването на света на международния шпионаж, то и този ще ви разочарова точно толкова. Но който иска (поне относителен) реализъм, по-добре да гледа някоя екранизация по Джон Льо Каре, а не летен блокбъстър.