Нови открития: неандерталците са били по-умни, отколкото учените смятаха досега

Знаели ли са неандерталците как да плетат и шият? На този въпрос отговаря влакно, датирано във времето между 41 000 и 52 000 г. пр. Хр., открито от археолозите в праисторическа каменна пещера в Абри дьо Мара, Франция. Това е най-старото влакно, открито от учените досега, и откритието хвърля нова светлина върху интелектуалните възможности на неандерталците, населявали земята по това време, пише екипът от учени в списанието „Scientific Report“, цитирани от „Арт нюзпейпър“.

Фрагментът от три нишки с дължина 6 мм e намерен прикачен към тънко парче кремък. Това е най-старото доказателство за текстилна технология. Погледнато под микроскоп, влакното показва изкусно преплетени нишки.

Има няколко теории за откритието – платът вероятно е бил увит около дръжката на каменен инструмент или е бил част от мрежа или торбичка, но е възможно преждата и кремъкът да са се озовали заедно по случайност. Не се изключва вероятността преждата да е била „незаменима част от ежедневието“ и да е използвана за направата на дрехи, постелки и други предмети, необходими за оцеляването, предполагат учените.

След проведените проучвания става ясно, че нишките са направени от целулоза, добита от вътрешната част на кората на иглолистни дървета. Суровината се набавя през пролетта или в началото на лятото, което означава, че неандерталците не само са знаели как да създават платове, но и са имали знания за растежа и сезонността на дърветата, отбелязва Брус Харди, един от водещите учени на изследването.

Тези открития донякъде променят разбирането на учените за когнитивните способности на неандерталците, обитавали Земята преди 300 000 до 30 000 години. Те изказват дори предположения, че създаването на прежда, въжета или нишки изисква базови познания по математика за увиването на влакната.

„Като имаме предвид продължаващите разкрития за неандерталското изкуство и технология, е трудно да не погледнем на неандерталците като на когнитивно равни на съвременните човеци“, казва пред Си Ен Ен Мари-Елен Монсел, участвала в проучването.