Новите четири годишни времена и прогнозата на Найджъл Кенеди

Виртуозният цигулар Найджъл Кенеди изнесе зашеметяващ концерт в събота вечер – близо три часа и половина пред пълната догоре зала 1 на НДК с бенда си, „София Симфоникс“ и композитора с гъдулка Георги Андреев. Искаше ми се да мине малко време, да не пиша веднага под диктата на непосредствените впечатления. Време за слягане на емоциите и избистряне на картинката. Защото такива събития не се случват често, дори на тези, които редовно отделят време на музикалния живот. 

Първата част на концерта не започна много добре – но това нямаше нищо общо с музиката. Началото бе обявено за 20 ч. и в 20 ч. залата беше затъмнена, оркестърът „София Симфоникс“ и диригентката Любка Биаджони си бяха на мястото, но публиката не беше. Хората влизаха, търсеха си блоковете, редовете и столовете, а имаше и такива, които спокойно пушеха отвън. Към 20, 20 ч. г-жа Биаджони помоли осветлението в залата да бъде включено, за да стане по-бързо настаняването и използва времето за няколко полезни съобщения за бъдещите изяви на оркестъра.

Тридесет минути след първоначално обявения час, най-сетне всички си намериха местата и концертът започна. Програмата тръгна елегантно – с увертюра от Росини – и продължи патриотично – с хорови и симфонични обработки на народна музика в изпълнение на „София Симфоникс“ и Лондонския български хор, „защото аз съм италианка и българка“, уточни Любка Биаджони.

Диригентката Любка Биаджони

Следващите 40 минути хорът и оркестърът ни потопиха в атмосферата на Българските годишни времена (из репертоара на Олга Борисова) с коледни, добруджански и македонски мелодии. Особено красиво звучаха и акапелните изпълнения по „Тебе поем“ на Йоан Кукузел и „Молитва Святий Боже“ на Добри Христов.

Заедно с Лондонския български хор, „София симфоникс“ ни потопиха в Българските годишни времена (из репертоара на Олга Борисова).

После стана още по-интересно –  хорът се прибра, а на сцената излязоха Найджъл Кенеди и Георги Андреев. Започнаха буйно, с парче в типично балкански стил, което Андреев обяви (че не знае защо, но било известно) като „Хари Потър кючек“. Последваха нежните, отнесени звуци на Melody In The Wind (от албума на Кенеди Kafka), като вместо Стефан Грапели или Мустафа Саад, втората цигулка в дуета беше гъдулката на Георги Андреев. С нея известната отпреди 20 години мелодия получи необичайно и доста интересно звучене.

Найджъл Кенеди и Георги Андреев

До антракта Кенеди и Андреев представиха премиерно още няколко нови пиеси на виртуозния гъдулар – „Егейски танци“, „Южни морета“… които обаче нямаха нищо общо нито като имена, нито като брой, с обявените в програмата. По-важното е, че между цигулката на Кенеди и гъдулката на Андреев има истинска химия. Затова тази музика би трябвало да се радва на успеха, който заслужава, стига и радиата да успеят да й намерят място в строго парцелирания си ефир.

Антрактът се оказа малко по-дълъг от обявените 15 минути. „София Симфоникс“ се върнаха на сцената, публиката се настани по местата си, но Найджъл Кенеди се забави десетина минути. По средата на закъснението – глас по микрофона обяви, че концертът ще започне след няколко минути и помоли музикантите да се оттеглят обратно зад сцената. Дали Кенеди бе решил да си го върне на публиката за закъснението й в началото? Не получихме обяснение, но тези десет минути нямаха никакво значение, защото това, което чухме през следващия час и половина (или два – заедно с бисовете), напълно ни отвя главите.

Найджъл Кенеди представи в зала 1 последния си албум „Вивалди: Новите четири годишни времена“, който според мен е най-важният в цялата му и без това изключително богата музикална кариера – преминала до голяма степен именно под знака на това произведение. Неговият запис на същите четири концерта за цигулка, всеки от по три части с Английския камерен оркестър от 1989 г. беше бляскав, жизнен, виртуозен и новаторски – той все още държи рекорда за най-продаван албум с класическа музика за всички времена с 3 милиона копия.

Но „Вивалди: Новите четири годишни времена“ е нещо различно. Това, което е направил Кенеди с концертите на италианския композитор отпреди 300 години може и да е обичайна практика в театъра, но почти не се среща в строгия и консервативен свят на класическата музика, не и на това ниво, не и в тези мащаби. Той е пренаписал и дописал оригиналния композитор – с джаз импровизации, рок, електроника, фолк, етно… с музика от всички стилове, които са му били интересни през цялата му кариера. Като при това в записа присъства и всяка една нота, написана от Вивалди! Всичко това е направено с изключителен вкус и бе изпълнено на живо от Кенеди и неговата група: пианист, басист, барабанист и двама китаристи – с разлики от студийния запис – но все така вдъхновено и виртуозно. И сигурно съвсем в духа на Вивалди. В крайна сметка, ако някой днес познава този дух, това трябва да е Найджъл Кенеди, нали?

Краят на концерта дойде някъде след полунощ, като за бис първо чухме парче на Джими Хендрикс, а после на сцената отново излезе Георги Андреев и двамата с Кенеди се отдадоха на виртуозни волни импровизации – от „Йовано, Йованке“, до Рихард Щраус – поне още половин час.