Новите филми: Защо Батман и Супермен не са герои на Тарковски

Тази седмица по екраните ще е пълно с хора с пелерини, които се опитват да раздават правосъдие – но денят на справедливостта още не е настъпил, едва зазорява. Тези хора са Батман, Супермен, прокурорите и съдиите от международния съд в Хага (тогите са вид пелерини), а двата филма са „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ и българският „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, който би могъл да има същото подзаглавие – „Зората на справедливостта“.

Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син

Новият филм на Иглика Трифонова, който на откриването на „София филм фест“ напълни зала 1 на НДК, едва ли ще повтори подвига си в който и да е друг салон сега, когато влиза в редовно разпространение. От доста години насам единствените български заглавия, които пълнят кината – но много рядко и съвсем за кратко – са жалки комедии. А Филмът на Трифонова, въпреки заглавието си, измислено сякаш да пародира Питър Гринауей – не е в тази тъжно-смешна категория (за съжаление съвсем не е и в категорията на Гринауей).

В основата на сюжета е случай от практика на Международния съд в Хага, в който момче от Босна (Ованес Торосян), осъдено за участие във военни престъпления, е призовано като ключов свидетел на обвинението срещу високопоставен сръбски военен (Красимир Доков). Неочаквано и може би за първи път от „Осъдени души“ (1975) насам, наш филм (макар и копродукция между България, Холандия и Швеция) разказва чужда история, „за една война, която на нас ни е колкото далечна, толкова и близка“, споделя режисьорката и сценарист Иглика Трифонова.

Красимир Доков изглежда доста автентично в ролята на сръбски военнопрестъпник.

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” събира на снимачната площадка куп отлични европейски актьори – като французойката Ромен Боранже („Апартаментът”, „Рембранд”), откритието на Бергман – Самуел Фрьолер („Най-добрите намерения”, „Диригентът”), известната македонска актриса Лабина Митевска („Преди дъжда”), Нермина Лукач („Яж, спи, умри”), Изудин Байрович и сред тях нашите Ованес Торосян и Красимир Доков са напълно равностойни. Филмът е заснет в Босна, Холандия и Швеция, а оператор е Рали Ралчев.

Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта

Голямото събитие на седмицата, филмът, който ще се гледа много и за който ще се спори още повече, е „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. За първи път двама от най-старите комиксови герои – Брус Уейн е роден преди 77 години, Супермен се появява на Земята преди 78 – се срещат на големия екран. Комиксите и филмите по тях могат да бъдат различни, но супергеройските истории – не чак толкова. Лично аз очаквам от филмите и героите в този жанр да са динамични, комични и авантюристични, а не полемични и аналитични. Искам весел, буен, шарен екшън с лафове, бой, хумор, кръв и специални ефекти. В „Батман срещу Робин“ има доста бой и специални ефекти.

Има и лафове – точно два, но не са толкова забавни, че да ги цитирам. Няма хумор, кръв и ясно разказана история. Филмът е свръхамбициозен, помпозен и мрачно сериозен. В това отношение е достоен наследник на „Черният рицар“. Напъва се да повдигне прекалено тежки морални въпроси, докато работата на супергероите е да повдигат канари и сгради, за да спасят затиснатите под тях хора. Когато искам мрачен филм със сложни дилеми, си пускам Бергман или Тарковски. Зак Снайдър не е мислител, той е визуалист, а „Батман срещу Супермен“ вероятно има много хубава визия. Казвам вероятно, защото през по-голямата част от филма е твърде тъмно и не се вижда ясно какво точно се случва. В опитите си да придадат по-сериозен вид на Батман, дизайнерите са окастрили жестоко ушите на маската му така, че човекът-прилеп е заприличал на човека-ротвайлер.

Жената-чудо и мъжът-прилеп под прикритието на Даяна Принс и Брус Уейн

Най-опасният от лошите

Предварителната прожекция за медиите започна със специално обръщение на режисьора Зак Снайдър. Той молеше журналистите да не разкриват подробности от сюжета, за да могат и следващите зрители да се насладят пълноценно на филма. Като оставим настрани факта, че никой не може да спре зрителите да споделят помежду си, аз няма да кажа и дума за сюжета. Не за друго, а защото така и иначе ще се сетите сами.

Във филма имаше и хубави неща – играта на Джеси Айзенбърг като Лекс Лутър и Джереми Айрънс като Алфред, ефектите, които се случиха по светло и формите на Гал Гадот – жената-чудо Уондър Уоман.