Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Новият Максим Генчев – между красивия кадър и липсата на мярка

„На педя от земята“ е заснет прекрасно, актьорите са на точните си места, дори хуморът в началото става – но нужно ли беше да е цели 2 часа?

Евгени Будинов влиза в ролята на ЗКПЧ-то – несравним гадняр, когото намразваш на секундата. - Новият Максим Генчев – между красивия кадър и липсата на мярка

Евгени Будинов влиза в ролята на ЗКПЧ-то – несравним гадняр, когото намразваш на секундата.

На гранична застава през 50-те години ни отвежда режисьорът Максим Генчев. След противоречивия „Дякон Левски“ от по-рано тази година, сега виждаме „На педя от земята“ – забавен и наситен с визуални ефекти филм, чийто основен недостатък изглежда отново е продължителността.

„На педя от земята“, който тръгва по кината в началото на следващата година, разказва за новия командир на застава на границата. Прототип на главния герой (в ролята – Цветомир Ангелов – Цуки) всъщност е бащата на самия Максим Генчев, стана ясно от думите на режисьора на първата прожекция на филма пред журналисти в сряда. Историята е вдъхновена от реални събития, на които Генчев е бил свидетел като дете – диверсант горянин, който методично е избивал един по един войниците от заставата.

Пристигайки на мястото заедно със съпругата си Цурка и сина им Михаил, лейтенант Колю Кралев се сблъсква с истински хаос – напълно неспособни за бойни действия редници, тотална липса на дисциплина и убедителния гадняр ЗКПЧ (в ролята Евгени Будинов). И докато опитва да въдвори ред и научи подчинените си на А и Б във военното дело, в любов към комунистическото отечество, както и да се справи с проблемите в собственото си семейство, започват и убийствата на млади войници – от диверсанта, чиито жена и дъщеричка са били застреляни при завземането на властта на Девети септември.

Цветомир Ангелов в ролята на Колю Кралев.

Цветомир Ангелов в ролята на Колю Кралев.

Филмът изобилства от черен хумор и остроумни реплики, а комедийната атмосфера се подчертава от социалистически лозунги, щедро и неграмотно осеяли цялата сграда и околностите ѝ. Макар и да буди искрен смях, „На педя от земята“ страда от липса на мярка – за целите му два часа много от шегите придобиват шаблонен характер, а безкрайното им повтаряне (включително и на свежата употреба на абревиатури в началото, която към средата вече тежи) дотяга.

Максим Генчев е свършил прекрасна работа с оператора Христо Генков и с екипа си по визуалните ефекти – филмът е наслада за окото, бяга от кича, а няколкото експлозии са значително по-зрелищни и реалистични в сравнение с бутафориите в съвременното българско кино. Дори в този аспект обаче мярката е изтървана. В един великолепен кадър например върху голите тела на мъртвите войничета пада сянка като християнски кръст – символ, който заковава вниманието за около секунда-две. Малко по-късно обаче камерата отново се фиксира в тази посока (ако зрителите не са успели да го видят, навярно просто са слепи) и стои вторачена върху кръстовете-сенки обидно дълго.

Актьорската игра заслужава похвала – Ангелов отлично пресъздава суровия, невъзмутим и гневен лейтенант Колю, Евгени Будинов с всеки жест и дума кара да го намразиш, малкият Симеон Филипов задава цялостен поглед към историята, дебютантът в киното Павел Владимиров полудява съвсем истински на екрана, а Цветомир Нечев прави секс с комбинезон в една от възхитителните сцени във филма. Особено силно е и женското присъствие – Десислава Чутуркова в ролята на Цурка, обсебена от мисълта за градския живот и големия си нос, и Златка Керемедчиева като фаталната Илонка Мазнейкова.

Историята минава през очите на малкия Михаил – в ролята Симеон Филипов.

Историята минава през очите на малкия Михаил – в ролята Симеон Филипов.

Големият проблем на „На педя от земята“ като че ли е продължителността му. Филмът е общо два часа, които силно натежават към последните трийсет минути. Проектът не би изгубил нищо, ако бе с една идея по-стегнат и изчистен от някои излишни елементи като например побъркания редник Мухов, който безцелно преследва мухите в главата си и така и не допринася за основната сюжетна линия. Или пък призрачните видения на Михаил, съмнително напомнящи на сцени от „Сиянието“ на Кубрик.

А Максим Генчев за жалост успява да предизвика у зрителя чувство на досада от това ЧП. Чрезвичайно произшествие, както обяснява малкият Мишо.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах