Новият „народен враг“ – обявяват те за „чуждестранен агент“

Вълната от закони за „чуждестранните агенти“ достигна и България, след като подобни закони бяха приети в Русия, Грузия, Унгария и на първо четене в Словакия. Вчера бе възобновено предложението за приемане на „Закон за чуждестранните агенти“, след като в Комисията по младежта, председателствана от „Възраждане“, бяха изслушани представители на фондацията „Сингъл степ“, провела анонимна анкета за тормоза над ЛГБТ децата в училище. На заседанието няколко организации, поканени от „Възраждане“, както и живеещият по няколко месеца в годината в Лондон и организиращ събития там светски репортер Евгени Минчев, „спонтанно“ предложиха да се внесе отново репресивният закон срещу медии и журналисти.

Първото предложение на „Възраждане“ да обявят независимите журналисти за „народни врагове“ е от 2022 г., само месеци, след като Русия прие рестриктивното си законодателство, което задължава всички, получили някакво финансиране от чужбина, да се обозначават като „чуждестранни агенти“ и забранява те да участват в обществения и политическия живот на страната.

В проектозакона на „Възраждане“, отхвърлен от парламента през октомври 2022 г., става дума само за медии. Предлага се да бъдат вкарани в регистър на „чуждестранните агенти“ всички медии, техните собственици, управители, служители и дори сътрудници на хонорар, които са получили повече от 1000 лв. от чуждестранни организации – правителствени, неправителствени и търговски – в рамките на една година. Предвижда се още „агентите“ да не могат да преподават на деца, да не могат да работят в държавни университети и в БАН, както и в обекти на МВР и Министерство на правосъдието. Забранява им се да извършват творческа дейност за сметка на държавния или местния бюджет, да участват в обществени поръчки, да участват в проекти на държавната и местната власт и да извършват оценки върху околната среда. Забранява им се да участват в политически дейности, лобиране или предизборна агитация под каквато и да е форма, както и да извършват дейности по оказване на влияние върху всяка част от обществеността на България. Освен това подлежат на ежегоден финансов одит, който следва регулярно да бъде публикуван в регистър за „чуждестранни агенти“.

Изключения се правят само за религиозни, спортни, финансови и застрахователни дружества.

Прагът, след който финансирането от чужбина се превръща във „влияние“, е 1000 лв. Така всички сайтове, които работят с реклама от Гугъл, ще бъдат обявени за чуждестранни агенти, става ясно от прочита на закона. Същото важи и за онези влогъри, които монетизират трафика си в Ютюб. Гугъл е американска търговска организация и заплащането от нея влиза под ударите на закона.

В проектозакона не е описано как ще се процедира с медии, журналисти, влогъри и инфлуенсъри, които получават пари не по банков път и неофициално от Русия например. Практически ще бъдат засегнати само организациите, които легално финансират проекти, официално публикуват отчети за даренията си и съответно плащат данъци за това.

В мотивите си от „Възраждане“ са посочили, че проектозаконът цели „независимост от идеологии и политически доктрини, съответствие с общочовешките ценности и националните традиции“.

Наскоро подобен закон беше приет в Грузия, което доведе до прекратяване на преговорите ù за влизане в Европейския съюз и до хилядни протести в Тбилиси, които бяха разпръсквани с полицейска сила. В Унгария от миналата година действа „Закон за националния суверенитет“, който също е насочен срещу малкото независими медии в страната и заради който Европейската комисия започна наказателна процедура срещу държавата. В Словакия закон за чуждестранните агенти мина на първо четене през април тази година, но след категоричната реакция на Европейския съюз словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че ще обсъдят законопроекта с европейските институции, преди да го приемат.