Дейвид Мичъл с роман в Библиотеката на бъдещето, ще го четат след 100 г.

Дейвид Мичъл, любимец на критиката, има нова творба. Но никой няма да я види преди 2114 г. Писателят е вторият участник в проекта на шотландката Кейти Патерсън – „Библиотека на бъдещето“. За него преди две години в гора в Осло бяха посадени 1000 дървета.

Като се започна с Маргарет Атууд, която миналата година се включи с ръкопис на текст на име „Драскаща луна“, всяка година в рамките на предстоящия век автор ще предоставя своя работа, предава „Гардиън“. Всички те накрая ще може да се прочетат през 2114 г. Тогава посадените днес дървета ще бъдат отсечени, за да се направи хартията, от която ще се отпечатат въпросните сто текста.

Всеки автор – имената им се оповестяват от година на година от панел експерти и Патерсън, докато е още жива – лично ще пътува до гората високо над Осло, където ще се откаже от ръкописа си в кратка церемония.

„Това е лек проблясък на надежда във време на силно депресиращи новинарски цикли за шансовете на цивилизацията в следващите сто години – коментира Мичъл. – Всичко ни казва, че сме обречени, но „Библиотека на бъдещето“ носи надежда, че сме по-устойчиви, отколкото мислим – че ще сме тук, че ще има дървета, ще има книги, читатели и цивилизация.“

Мичъл открил, че пише книгата си „доста либерално“, тъй като нямало да е наоколо, за да види последиците на това дали е добра, или лоша. Участниците в „Библиотека на бъдещето“ имат свобода да пишат каквото искат – стихотворения, разкази, романи или документална литература – на какъвто език пожелаят. Единственото изискване към тях е да не говорят за ръкописа си, да не го показват на никого и да предадат лично единствено подвързано копие и текста в електронен вариант.

На церемонията в събота Мичъл сподели само заглавието на книгата си – „От мен струи това, което наричаш време“. Името е заето от творба на японския композитор Тору Такемицу, но навярно крие много повече. Никой от нас няма да е жив, за да разбере.