Новият руски език на постреволюционния хомо съветикус

Зачистка - най-грозната дума в мощния цивилизационен срив на днешна Русия

Оръжието е езикът, на който иска да говори днес Кремъл. Снимка: ЕПA/БГНЕС - Новият руски език на постреволюционния хомо съветикус

Оръжието е езикът, на който иска да говори днес Кремъл. Снимка: ЕПA/БГНЕС

„В Русия вдигнали паметник на Оруел. Къде? Практически навсякъде.“ Това е един от анекдотите, за които днес в Руската федерация човек може да бъде арестуван, но бе разказан от водещия Сергей Медведев в предаването „Археология“ в руския отдел на радио „Свободна Европа“. Темата бе езикът като „новговор“ по време на война, обсъдена от видния руски филолог Хасан Хусейнов и политолога Александър Морозов.

Анекдотът даде посока на разговора, формулирана от Медведев така:

„В точно съответствие със заветите на Оруел в Русия е изобретен новговор, нов език, в който войната не може да бъде наричана война – тя е „специална военна операция“, а взривовете трябва бъдат наричани „гръмки звуци“. Не може да се казва „украинска армия“, трябва да се казва „националисти“. И това вече не е шега, защото съвсем наскоро общинският депутат Алексей Горинов, нарекъл войната „война“, бе осъден на седем години затвор, докато за особено жестоко убийство на друг подсъдим бяха дадени 8 години. Защо властта се страхува от думите?“

Според Хасан Хусейнов страхът на властта не е от думите, а от това, че някой ще ѝ отнеме ексклузивното право да нарича нещата с имената им. Според филолога, когато някой преотстъпи правото си свободно да ползва родния си език на някой друг – в случая на държавата – той се съгласява да се подчинява, защото езикът е най-интимното, най-дълбокото, което притежава, това, с което се оформя като „аз“, и така губи власт над самия себе си. Властта, съумяла чрез медиите да пререже тази връзка между „аз“ и „моят език“, става тотална, заключава Хусейнов.

„Това е, което виждаме днес. Повечето хора прекрасно разбират какво става в Украйна, какво прави там властта от тяхно име, но понеже връзката е прекъсната, оказва се, че не могат нищо да кажат, а значи – не могат и да действат. Смисълът на новговора е в това, че хората са парализирани в действията си“, уточнява филологът.

Политологът Александър Морозов уточнява, че този език се налага дълго време, минимум от 2014 г. и всъщност целта му е да оформи идеята за врага.

„В текстове отпреди години се забелязва целият корпус на езика на войната – казва Морозов. – Той донякъде беше миксиран, защото паралелно съществуваше втори език, с който Путин и Кремъл продължаваха да говорят за останалия свят като за конкуренти или за трудни партньори, тоест – езикът на войната съществуваше паралелно с езика на конкуренцията. Но от 24 февруари вече нямаме партньори, нямаме конкуренти, а само врагове.“

Събеседниците напомнят, че в путинската кремълска картина има сакрализирани теми и изрази като „свещена война“ например.

„Тази война засега не е свещена, но вече се доближава до тази идея“, смята Морозов, като уточнява, че така се получава винаги, когато се налага идеята, че съдбата управлява хората, а не те управляват съдбите си.

Хасан Хусейнов допълва, че хората, които днес управляват политическите процеси, тръгват от предположението, че езикът е устроен по магически начин, но това е грешка.

„Магия няма. Има някакви мистични имена – като Христо Грозев, който заплашва и разобличава тези хора (грозить (рус) – заплашвам. – бел. прев.) или Роман Доброхотов, журналиста от The Insider, който иска добро за хората (добра хотеть (рус) – добро искам. – бел. прев.)“

Разговорът стига до съгласие, че действията на хората, забранили употребата на думите „война“ или „взрив“, са продиктувани от страх. Собствения си страх те са внушили на хората. Има и допълнителен аспект – забрана за действие, страх от действието. Употребяват се и думи като „товар двеста“ (евфемизъм за загинал войник – бел. прев.) или „зачистка“ (помитане (рус), употребява се при масово унищожение – бел. прев.). Думата „зачистка“ е една от най-омерзителните, тя обезценява всяко човешко същество, казват събеседниците.

Според Александър Морозов в днешния руски език се забелязват и елементи от съветския език, от съветските официални интерпретации на събитията. Но лексиката и стилистиката на официалните коментари и журналистиката, която работи в полза на Кремъл, са доста „по-хулигански“.

Според филолога Хусейнов, това попада на благодатна почва:

„В продължение на 30 години медийна обработка на хората беше внушавано, че главното е искреността. А къде е доказателството, че се „говори от душа“? Чуваш колко е грубо и мислиш, че това гарантира истината, че казва това, което чувства. Така се отъждествява низкото с истинното и това е ключът към клозетния език на целия режим“.

„Това е и крахът на дипломацията – смята Сергей Медведев, – която също вече подменя истинното с низкото и така стига до фиаско.“

Според водещия Съветският съюз е бил изграден не от страх и не от оръжия, а е стоял върху огромни надути думи.

„И сега също се създава огромна семиотична реалност, в която съществува днешна Русия. Това е загуба на живота, измислен условен език, в който живее цялата страна.“

„Имаше два съветски езика – допълва Александър Морозов. – Единият език е от съветския сталински период, там е и Германия, и Хитлер. Езикът беше остър, език на деленето – белополяци, белочехи, белофини. Ако сме нападнали, „отразяваме възможността за превантивен удар“, тече пълна дехуманизация на противника и прочие. Но Владимир Путин и неговите партийни другари попадат в друг език – езикът след 1975 г., езикът на „борбата за мир“, високата ценност на човешкия живот в международните отношения. Това е вече брежневският език, малко страхлив по мерките на сталинския период и доста по-слабо активен. Сега в Кремъл се състезават три политически езика, три стила. Единият е стилът на мистифицираната свещена война, политика революционна някаква, тоест някакъв национал-болшевистки език: „Да, смърт! Ние сме готови да тръгнем към конфликт със Запада на всяка цена“ и така нататък… Вторият език е запазеният език на брежневския период: „Ние сме за мира, против войната“, „Искаме глобален ред, който да отчита нашите интереси“. Третият език е слаб език, езикът на обидата: „Ние сме мънички, всички ни обиждат, и преди са ни обиждали, руснаците навсякъде ни мразят, затова разчитаме, че ще ни пожалят“. Това е цял пласт език на ресентимента и той съществува съвършено самостоятелно.“

Според филолога Хусейнов днешният език изцяло е ресентиментен, ориентиран изцяло върху някакво минало. Този език поражда в хората неимоверна тъга, смята той.

„Защо е толкова голяма заплахата от употреба на ядрено оръжие? Защото в Кремъл живеят в тази смъртоносна тъга. Те се опитват да възстановят някакво минало, каквото и да е, каквато и да е химера на миналото. Оттук идва този поток на словесен ужас, тези страшни ругатни и заплахи, които чуваме за всички – от китайци до украинци, от американци до източноевропейци. Всичките ни бивши партньори се описват като не съвсем пълноценни врагове, които искат да ни разкъсат отвън, а ако не успяват отвън, ще ни разкъсат отвътре.“

Така според участниците в разговора се е появила руската „пета колона“, „врагът отвътре“. Осъждат на седем години изтезания човек, направил абсолютно нормалното изказване: „Как може да провеждаме детски празник, когато тече война?“. В този контекст, смятат те, се вписва и историята на Дмитрий Колкер, ученият, арестуван на смъртното си легло, умрял в затвора като страшен враг.

Вижте още: КАК РУСКАТА ПРАВНА СИСТЕМА ИЗДЕВАТЕЛСТВА НАД СМЪРТНО БОЛЕН УЧЕН

Сергей Медведев подчертава, че този език вече е обхванал и обикновените хора, появило се е „колективно тяло на масовия език, повтарящо магически формули“ – тече не война, а спецоперация, убиват нацисти, а не украинци.

Александър Морозов смята, че съвременният език е зле устроен и му липсва митологическа или сакрална съставна част, както при авторитарните режими в миналото.

„Сега езикът обслужва отсъствието на бъдеще, обслужва само бързото хаотично настояще. Това е светът на буржоазното хулиганство. Този език мисли само в рамките на един ден – сега и нищо по-нататък.“

Според политолога, през първото десетилетие на века при Медведев е имало зачатъци на „дълго планиране“.

„Путин отне това далечно бъдеще, като постави всички под дулата на пушките и езикът стана съвсем кратък. Той се отличава от съветския по това, че не му достига смисъл. Създава ясно усещане, че не се строи реално никакъв цялостен свят.“

„Това е език на поколение от хора без бъдеще, които изобщо не могат да се справят с миналото си“, допълва Хасан Хусейнов.

Александър Морозов смята, че днешният език в Русия напомня езика на времената, в които са живели Зошченко, Булгаков, Заболоцки – езикът от началото на ХХ век, езикът на НЕП-а. „Постреволюционния хомо съветикус“ е актуален, смята той.

„Това говори за мощен цивилизационен срив, който се случва в Русия сега – обобщава Сергей Медведев. – 100 години след предишния цивилизационен прелом от 1917 – 1922 г., за който са писали и Исак Бабел, и Зошченко, и Андрей Платонов. Сега новата реалност чака новия Бабел. Спомням си Осип Манделщам, който в едно от есетата си говори за правото да нарича нещата с техните имена. Той има такава фраза: „Само аз в Русия работя на глас, а наоколо мерзките копелета пишат“. Като гледам руска телевизия, си спомням думите за мерзките копелета.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах