Ново лице на Шекспир или евтина сензация?

Уилям Шекспир може и да е най-прочутият драматург в историята, но истинското му лице все още е забулено в мистерия. И до днес не е ясно как точно е изглеждал Барда, въпреки че има няколко портрета, които претендират за достоверност. Писателят и изследовател Марк Грифитс обаче твърди, че рисунка на непознат мъж, открита на титулната страница на книга за ботаника, всъщност изобразява Шекспир. Литературното откритие на века ли е това, или е евтино търсене на слава?

Грифитс заяви във вторник, че портретът на авторът се намира в гравюра към четиривековен ръкопис за растения. На изображението има общо четири мъжки фигури, една от които, според автора, е на Барда, макар да изглежда много по-различен от кръглоликия плешив мъж, наблюдаващ ни от изданията на Шекспир.

Лъчезарен около 33-годишен мъж с лавров венец на главата, с добре поддържана брада, подвити мустаци, царевичен клас в ръка и тога на раменете. Дали това наистина е Уилям Шекспир?

Единствените изображения на Барда днес са от корицата на събраните му съчинения, издадени през 1623 г., и от монумента му при църквата „Света Троица“ в родния му град Стратфорд на Ейвън. И двата портрета обаче са правени посмъртно.

Шекспир, според портрета от първите си събрани съчинения. Рисуван е посмъртно.

Днес Грифитс твърди, че лицето на Шекспир е било различно и е изглеждало като онова от ботаническата книга. Според него това е портрет на Барда, рисуван в пика на славата му – скоро след написването на „Сън в лятната нощ“ и непосредствено преди „Хамлет“.

Книгата, издадена през 1598 г., е дело на Джон Джерард и се описва като най-голямото по обем издание с растения, публикувано на английски език. На водещата гравюра, рисувана от Уилям Роджърс, са изобразени четирима мъже, считани досега за измислени персонажи. Според Грифитс обаче в декоративните им елементи (като хералдически мотиви и символни цветя) са закодирани истинските им идентичности.

Изследователят започнал да ги проучва и установил, че единият е самият Джерард, вторият – прочутият ботаник Рембърт Додоънс, третият – най-близкият съветник на кралица Елизабет лорд Бъргли, който бил и патрон на Джерард. Така останал последният от четиримата – долу вдясно.

„Той е облечен като римлянин, носи лаврова клонка и ни навява на мисълта за Аполон и поезия. Не можех да измисля никой, който да е близък до Джерард и да е въвлечен в написването на книгата му“, обяснява Грифитс.

Запознавайки се със сложната кодировка на елизабетинската епоха, Грифитс започнал, поне по неговите обяснения, да решава пъзела по уликите, заложени в символите и цветята около последния, четвърти мъж.

В едната си ръка, например, персонажът държи шахматовидна ведрица – растение, открито във Франция 20-ина години по-рано, което било донесено в британските градини лично от Джерард.

„Било е сензационно богатство, хората са били много развълнувани“, обяснява Грифитс.

Във „Венера и Адонис“, Шекспир не използва традиционната метафора за Адонис, според която той се превръща в анемония, след като е прободен от глиган. В неговата поема Адонис става шахматовидна ведрица (както е в оригинала на английски).

„Единствената творба от елизабетинското творческо писане, препращаща към това растение, е тази“, казва Грифитс.

Двата ириса – един френски и един английски, според изследователя са препратки към пиесата „Хенри Шести“. Царевичният клас, която мъжът държи, пък насочва към „Тит Андроник“ и речта на Марк за скръбните синове на Рим:

О, скръбнолики синове на Рим,

разкъсани от смута като ято,

което вихърът е разпилял,

съвет от мене чуйте как да свържем

във сноп разпръснатите класове

в единно тяло късчетата плът!

Заради това и още няколко хералдически символа в гравюрата, Грифитс е убеден, че това е Шекспир. Но възниква въпросът – защо е там?

Според изследователя причината е, че Барда е получил литературния си тласък от Бъргли, най-могъщия мъж в страната по онова време и е станал почти негов политически пропагандист. Ако тази теория бъде приета, то Шекспир се е движил в средите на Джерард, а и двамата са държали на Бъргли благодарности за кариерите си.

Ако ли пък не – все още не знаем със сигурност как изглежда Уилям Шекспир и ни остава по-важното, творчеството му.