„За нас, днешните българи, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб“.
Думите са на писателя Георги Марков от непубликуваното досега есе „Мисли по път“, поместено в първия брой на новото списание „Култура“. То идва на мястото на вестника със същото име, от който сега, през юли, бе отпечатан последния му брой като седмичник.
Първият брой на списанието се доближава максимално до естетиката на вестника – запазени са шрифтът и цветът на главата на изданието, както и концепцията на съдържанието. Форматът е различен, но разтворено – т.нар. фолио на вестникарски език – списанието наподобява дори големината на една страница на вестника.
„Поемането по нов път задължително предполага поглед назад. Още с възникването си вестник „Народна култура“ заявява в уводната си статия (26 януари 1957 г.), че целта му е да се „разшири теренът, дето се обсъждат въпросите на нашата култура, дето се обединяват силите“. Със заявката, че ще „открие широко страниците си за всички, които имат какво да кажат“. Похвални намерения, ако не си остават само на хартия“, отбелязва в уводната статия главният редактор на списанието Тони Николов.
По-нататък Николов припомня „играта на котка и мишка“ на редакцията с комунистическата система и появата именно на страниците на вестника през 1988 г. програмната статия на д-р Желю Желев „Великото време на интелигенцията“, в която той заявява, че „самоосъзнаването на интелигенцията като група е важно също и с оглед на бъдещето. То принадлежи на нея“.
Тони Николов представя и идеите, които ще следва новото издание:
„Да преведе опита от миналото на езика на настоящето. Да не изпада в плен на „удовлетворяващата илюзия“, за която говори в този брой Цветан Тодоров. Да е открит форум за дискусии. Да има усет за новото. Да даде възможност за изява не само на грижливо подбран кръг от автори, но и на младите, тепърва заявяващи себе си. Да е в диалог с читателите си“.
В първия брой на списание „Култура“ е поместено интервюто на Тони Николов с Димитър Кенаров за „антидисиденстващият дисидент“ Георги Марков, в което се обсъждат активните мероприятия на ДС за подкопаване на авторитета на писателя. Николов поставя въпроса за слуховете, че Марков бил двоен агент – и Кенаров заявява, че след толкова много прегледани архиви и проведени интервюта в продължение на 2,5 г., не е попадал на никакво доказателство за това, че Георги Марков е бил нечий агент.
„Истина е, че през 60-те години той се среща с Тодор Живков на няколко пъти, води се за сравнително привилегирован от властта писател, допуснат е до архивите на МВР с още двама автори и често открито парадира с връзките си с хора от ДС. Но желанието да покажеш колко си специален и хората да говорят за теб е част от суетния и игрови характер на Марков и не бива да се взима за чиста монета. Той е имал контакти в средите на ДС, но никога не е бил „техен“, а винаги и единствено „свой“. Себеосъществяването – това е неговата висша цел. В архивите на Марков в Лондон попаднах на бележка за един от романите му, която смятам за показателна. „На моя герой – пише той – предлагат да стане агент, но той отказва, защото намира, че е твърде слаба роля за него да бъде доносчик“, казва Кенаров.
В списание „Култура“ е публикуван и откъс от последната книга на Цветан Тодоров. „Триумфът на твореца“, която философът успява да завърши преди смъртта си миналата година, се подготвя в момента за печат от издателство „Изток-Запад“. В нея Тодоров изследва отношенията между художествения авангард в Русия и тоталитарната съветска власт в периода 1917-1941 г., анализирайки съдбата на творци като Маяковски, Пастернак, Булгаков, Манделщам, Шостакович, Айзенщайн, Малевич.
В броя са поместени още текстове на проф. Александър Шурбанов („Всекидневни чудеса“), анализ на отминалия театрален сезон от Анелия Янева („Сезонът на умората“), на театралния фестивал „Варненско лято“ (от Венета Дойчева) и на музикалния (на Светлана Димитрова), на Диана Попова за арт събитията по време на европредстедателството, на Митко Новков, Момчил Методиев, Оля Стоянова и др. Освен с Димитър Кенаров, интервютата са още с режисьора Стефан Командарев („’68 и обърканите герои“), с професора по славистика Евгений Добренко, с ръководството на фондация „Пловдив 2019“, с изкуствоведа проф. Андрей Наков и две преводни: с режисьора Вим Вендерс и с философа Петер Слотердайк. Заключението на броя поставя Деян Енев с разказа „Лала Боса“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение