Новото Средновековие и неговият професор Михаил Мирчев

Първият знак, че светът излиза от Средновековието, било създаването на Университета в Болоня преди 1000 години. Хиляда години по-късно в България университетите опасно се връщат към предразсъдъците на безпросветно минало. Настава Новото Средновековие.

След дълги спорове в публичното пространство за свобода на словото и реч на омразата, за допустимото академично и модерното опозиционно, провокирани от онлайн лекциите на проф. Михаил Мирчев, той беше освободен от Софийския университет. Мотивите на Етичната комисия към СУ са подробни, но се свеждат до едно: недопустимо е да се използват ненаучни тези, реч на омразата, да се толерира дискриминация и расизъм в университета. И не само там.

Случаят с проф. Мирчев обаче разкри неочаквано един друг симптом на болното ни общество. Неговото отстраняване подейства шоково на много хора, свързани с академичните среди, както и на хора, които споделят възгледите му за „диктатурката“, ромите, евреите, световните конспирации, 5G истерията и прочие конспиративни приумици. Някак внезапно интелигентни и мислещи хора се оказаха от една и съща страна на барикадата с увлечените по паранормалното и свръхестественото. Научните кадри пригласят на любителите на псевдонауката.

Разбира се, мотивите им са различни. Хората, които се опитват аргументирано да защитават проф. Мирчев, се опасяват, че става дума за заглушаване на инакомислието. Неговите колеги съзират в акта на отстраняването му някаква политкоректна цензура. Защитават го, опирайки се на собствения си академичен опит, говорят за свобода на словото и „пълзящ фашизъм”, който „отстранявал неудобните”. Почти съм убедена, че голяма част от тях не са изслушали лекциите му, достъпни онлайн, които звучат като извадки от медии с „шок и ужас” в заглавията. Поднесени от висотата на преподавателския му статут, тези нелепи конспирации придобиват тежестта на научни теории. Мултиплицират не знания, а предразсъдъци и лъжи. При това обвити в лъскавата и престижна опаковка на „университетски лекции”.
И изведнъж професор Мирчев, който връща научното познание към варварската безпросветност, се сдоби с ореол на бунтар, на прогресивен учен, пострадал заради своята „смелост”.

Не, това не е цензура срещу инакомислие, а отстраняване на глупостта. Животоспасяваща операция, защото изглежда, че сме излезли от епохата на просвещението и хуманизма и сме много близо до ерата на непросветения индивидуализъм, само че той се опитва да изглежда модерен и примамлив.

Няма нищо академично в тези измислици за световна конспирация. Нито расистките твърдения за държава, която ще бъде доминирана от „евреи” или „цигани”. Това просто не е наука, а евтина сензация от жълти сайтове. И да, университетът е длъжен да предпази студентите от нея.

Опасността е, че това, което говори проф. Мирчев, ще се умножава във времето лавинообразно. Неговите студенти, учили и изпитвани по неговите лекции, някой ден ще говорят същото на свои възпитаници. Така незнанието ще надделее. Не беше ли точно Университетът мястото, което ни гарантира, че това няма да се случи?

Не, не е фашизъм отстраняването на преподавател, който върви срещу науката, твърдейки, че я преподава. Уважение към студентите и другите преподаватели е. Проф. Мирчев не е опозиционер, нито инакомислещ. Той не е единственият член на БСП в университетската общност. Не е нарушил политическа омерта. Той руши знанието.

Не евгеничните му теории и антилибералните му възгледи са в основата на неговото освобождаване от СУ, а прогласяването им като единствена възможна истина, при това гарнирана с реч на омразата. Да проповядваш презрение към различния от катедрата, е фашизъм. Да отхвърляш хора заради етнически или полов признак, е срамно. Да твърдиш, че ролята на жената е основно да ражда, е обида. Да поднасяш закостенелите си представи за света като всемогъща истина, е глупост. Да превръщаш жълти фалшиви новини в академична лекция е престъпление срещу бъдещето.

Затова проф. Мирчев е незащитим. По-страшното е, че липсата на информация и липсата на критично мислене го правят герой. Негови колеги твърдят, че е „жертва на донос”, защото студентите са се оплакали. Наистина бих искала да разбера как се очаква студентите да се предпазят от подобни неща, ако нямат възможност да възразят пред ръководството на университета? Да му се присмеят? Да откажат да отговарят на изпита? Да напуснат СУ? Какво предлагат преподавателите като профилактика срещу неистини и омразна реч в аудиториите?

Когато някой като професор Мирчев носи отговорност за оформянето на млади хора, той трябва да приеме всички рискове на тази отговорност. Псевдонауката и предразсъдъците са несъвместими със съвременното образование. Защото грозните думи и лъжливите твърдения са много бързи, просмукват се и извън вратата на университета, влизат в обществото и вече виждаме резултатите – оказваме се в свят, в който дори народните представители си позволяват да говорят за „недопустимо джендърство”.

Разломът в обществото става все по-голям. Съгласието вече изглежда мираж. И причината за това е, че твърде дълго свободата на словото беше обърквана със слободия. Има граници и някога, само преди десетина години, те бяха ясни. Допустимото за разговор на маса е недопустимо в академична обстановка. Абсурдно е университетът да има преподавател, който представя за наука собствените си заблуди.

През Старото Средновековие горели на клада тези, които казвали, че Земята е кръгла. Днес мнозина отново започнаха да вярват, че е плоска. Трябва да предотвратим риска някой ден това да се учи в университетите.