Близо 80 процента от българите са граждани

84,1% от живеещите в България са българи, общо 5 118 494 души. Това показват данните на НСИ, изнесени след обработване на цялата информация от преброяването през 2021 г. За 10 години, в сравнение с 2011 г., делът на тази група е намалял с 0,2%.

Като част от турската етническа група са се самоопределили 508 378 души, или 8.4% от отговорилите лица – точно 10 процента от броя на българите. Турците у нас са намалели с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720 души, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.

В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 – 2021 г. продължава да живее в села.

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок – 25.0%, при 19.8% и 7.3% съответно за турската и ромската етническа група. Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общност – 12.0%.

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.3 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% сред турската и от 22.8% през 2011 г. на 29.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

Само 0,3% от хората от български етнос никога не са посещавали училище. Този процент е съответно 1.9% за турската и 6.4% за ромската етническа група. Към 7 септември 2021 г. 11.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.4% и 0.5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780, 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица. Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези посочили „друго“ (7.0%).

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско вероизповедание. За 89.1% от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 души от турския етнос са посочили източноправославно вероизповедание, а 2.6% от тази етническа група твърдят, че нямат вероизповедание. Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 17.6% от ромите, протестантско – от 12.4%, без вероизповедание са се отбелязали 14.3%. „Не мога да определя“ са заявили 15.9% от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-много християни има в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-малко – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).

Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.