Софийска филхармония МЕГАБОРД

Близо 80 процента от българите са граждани

За десет години ромите висшисти са станали 2,5 пъти повече

Дори дъждовните вечери не влияят на потока от хора на Витошка. Снимка: Етюд-и-те на София - Близо 80 процента от българите са граждани

Дори дъждовните вечери не влияят на потока от хора на Витошка. Снимка: Етюд-и-те на София

84,1% от живеещите в България са българи, общо 5 118 494 души. Това показват данните на НСИ, изнесени след обработване на цялата информация от преброяването през 2021 г. За 10 години, в сравнение с 2011 г., делът на тази група е намалял с 0,2%.

Като част от турската етническа група са се самоопределили 508 378 души, или 8.4% от отговорилите лица – точно 10 процента от броя на българите. Турците у нас са намалели с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720 души, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%.

В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 – 2021 г. продължава да живее в села.

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен – 15.3%, и Монтана – 11.5%, следвани от Шумен – 8.0%, Добрич – 7.2%, и Ямбол – 7.1%.

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок – 25.0%, при 19.8% и 7.3% съответно за турската и ромската етническа група. Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 – 14 навършени години) при ромите – 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общност – 12.0%.

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.3 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% сред турската и от 22.8% през 2011 г. на 29.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

Само 0,3% от хората от български етнос никога не са посещавали училище. Този процент е съответно 1.9% за турската и 6.4% за ромската етническа група. Към 7 септември 2021 г. 11.8% от самоопределилите се към ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.4% и 0.5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни – 4 091 780, 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание – 69 852 (1.7%), католическо – 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът „друго християнско“ са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско – 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица. Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.

Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание – 28.6%, а най-нисък – при тези посочили „друго“ (7.0%).

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) – с католическо, 34 152 (0.7%) – с протестантско, и 107 777 (2.2%) – с мюсюлманско вероизповедание. За 89.1% от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 души от турския етнос са посочили източноправославно вероизповедание, а 2.6% от тази етническа група твърдят, че нямат вероизповедание. Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание – 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 17.6% от ромите, протестантско – от 12.4%, без вероизповедание са се отбелязали 14.3%. „Не мога да определя“ са заявили 15.9% от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-много християни има в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-малко – в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).

Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил – по 0.1% от отговорилите на въпроса.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах