Нуждаем се от старомодни лидери с кауза

Усещането е за сънуване. Или се преструваме, че нищо особено не се е случило, или че се е случило нещо ужасно, но то е било насън. Имитираме, че сме същите и продължаваме от там, където спряхме. Правим го, за да се съхраним. Така разумът ни предпазва от травми. Но някак предчувстваме, че няма да е същото, защото травмите в душите са огромни.

Кое е старото нормално? Нормален ли е свят, който те принуждава да ъпдейтваш техниките си през седмица, да си ходеща платформа за пин кодове, пароли, пръстови отпечатъци и лицево разпознаване? Свят, превърнал в норма ниското качество и краткотрайния срок на годност на стоки, продукти, чувства и взаимоотношения. Свят, в който шоуто е по-важно от смисъла. Ако ще се връщаме към нещо, по-добре да е отпреди 2001-а, когато ни се стовари консуматорската матрица на тъпчене, преяждане, алчност, препускане, корпорации, тръстове, кражби и лъжи. Преди да видим как властта във всяка една държава беше докопана от поредния самовлюбен бездарник с диктаторски блянове. Тази криза нямаше да е в същите размери, ако светът и световните организации се управляваха от старомодните лидери с кауза. Те нямаше да допуснат всичко това да се случи.

Карантината прекарах вкъщи. Написах книга. Живеех в своя много красива реалност. Писането ме спаси. Минимум телевизия, максимум кино, музика и литература. Като казвам минимум, имам предвид нула секунди. Прекарах и най-хубавия си рожден ден от досегашните петдесет – на терасата, в компанията на семейството и на единствената слънчева седмица от тази пролет. Незабравимо!

Какво предстои? Светът беше станал малък като грахово зърно, сега отново ще стане голям. Не виждам драма в това.

Ще спрем да планираме дълготрайно? Отдавна спрях да го правя, не ме плаши.

Ще се наслаждаваме на красивите моменти и ще ги оценяваме повече от преди? От години се уча на тази философия. Приветствам я. Възпявам я в песните си.

Ще дойдат революции и политически урагани? Колко дълго ги чакаме…

Най-лошият сценарий е да навлезем в последната фаза на подчинение и масов контрол, който методично подготвяха с години. Този сценарий ми се струва най-вероятен от всички. От нас зависи. Смятам, че от сега нататък няма по-важен разговор от този за отстояването на свободата. Духовните измерения са в опасност. Искаме или не, започва преинсталиране на софтуера и от нас зависи новата версия да е без бъгове в системата.

„Фантастичният нов свят“ е рубрика, в която видни български писатели, поети и мислители говорят за света, който ни очаква след внезапното спиране. Техните прогнози, фантазии и наблюдения отразяват все още невидяното бъдеще и обобщават общите ни настроения. Рубриката се осъществява със спомоществователството на „Фантастико“.