Нужен филм за един „Ненужен герой“

Необходимо кратко предисловие: 1968 година ще остане като една от най-болезнените в историята на следвоенна разделена Европа. В историческата си реч от март 1946-а в американската военна база Фултън британският премиер сър Уинстън Чърчил употребява понятието „желязна завеса“ (заимствано, впрочем от „гения“ на нацистката пропаганда д-р Йозеф Гьобелс). Тя става идеологически и политически символ на острото и конфликтно разделение на Стария континент от Балтика на север до Адриатика при Триест. А така и многократна арена на разтърсващи сътресения през следващите десетилетия.

След работническите бунтове в Източен Берлин през юни 1953-а и унгарската революция от октомври 1956-а, следващото драстично събитие е издигането на Берлинската стена, просъществувала цели 28 години (от 12 август 1961-а до 9 ноември 1989 г.). Тогава идва и „земетръсната“ 1968 година с повсеместните младежки вълнения, наречени „вълната на младежката контестация“, плиснала и далече извън Европа в редица други страни.

Но най-ярка от тази вълна се оказа Пражката пролет в тогавашна Чехославакия, която бе ясна и конкретна конфронтация на народа срещу комунистическата система под лозунга за „социализъм с човешко лице“. А по-късно, през август 1968 година, мирната борба се пренесе на улиците и площадите като окървавена съпротива на гражданите срещу военната окупация на страната от войските на Варшавския договор, наричана по-кратко и ясно съветска окупация.

***

Неслучайно тъкмо днес, през 2018 година, всички кинофестивали отделят специално внимание на тази болезнена 50-годишнина с нарочни тематични подборки от филми и дори организирани дискусионни форуми, които припомнят, анализират и изследват миналите исторически събития. „Берлинале“, като първи голям международен форум в годишния календар, не пропусна темата. Документалният фестивал в Солун (март 2018) също назова една от 15-те си тематични програми „Отвъд 68-ма“. И нашият 22-и „София филм фест“ представи специална филмова подборка „1968“ с 26 заглавия от България, Германия, Чехословакия, Франция. Сред тях и омнибусът „Окупация 1968“, замислен с оригинална структура: 5 документални филма по 25 минути, направени от 5 режисьори от петте страни от Варшавския договор, участвали в окупацията на Чехословакия. Без излишна скромност можем да кажем категорично, че нашият епизод на режисьора Стефан Командарев под заглавието „Ненужен герой“ е най-добрият и неслучайно завършва „омнибуса“ като финален акорд за непростимата политическа грешка на съветската тоталитарна машина, а в личен план и като трагическа развръзка със смъртта на невинен български войник.

Но очевидно Командарев и съсценаристът Симеон Венциславов са попаднали на много силен документален факт, и, разполагайки с интересен фактически материал, са направили самостоятелен филм: „Ненужен герой“ (54 минути), за българския войник Николай Цеков Николов от село Бъркачево, единственият убит от чешки граждани по време на окупацията. А така филмът се зарежда със сюжетна енергия за (пре)осмисляне на вечни морални и изначални граждански категории като дълг, подвиг, доблест, смърт, но и други с въпросителен знак – отговорност, вина, героизъм.

Петър Николов – един от водещите персонажи в „Ненужен герой“, пред снимка на брат си Николай. Снимка: „Агитпроп“

Покрай осветяването на малко известните и потънали в забрава документални факти и исторически обстоятелства, филмът фактически дискутира универсалната тема за съдбата на малкия човек, захвърлен в машината на голямата политика, без възможност да повлияе на събитията или да измени нейния ход. Находката на авторите е именно достоверната жертвена съдба на този „ненужен герой“, чиято смърт тежи трагично в паметта на близките му, но политическото време я обезсмисля и заличава като анонимна страница от миналото. И срещу тази несправедлива историческа „склероза“ авторите са намерили няколко силни екранни метафори, които придават друг, висок смисъл на посланието им.

Особено впечатляваща е документалната метафората с двете страни на паметната плоча в родното село на загиналото войниче: едната с издълбани помпозни думи – клишета отпреди 1989 година: „герой, изпълнил интернационалния си дълг, убит от контрареволюционери в Чехословакия“; и другата, обърната след 1989-а с безлично неутралните „загинал при изпълнение на воинския си дълг“. Ето как пред документалната камера и пред очите на зрителите времето преобръща смисъла и оценката на една човешка смърт: дребна статистическа отметка във военните архиви и дълбока, незаличима рана в индивидуалната памет! Ала още по-нелепо е когато неволните метафори на времето се трансформират в открита, декларативна пропаганда. Какъвто е т. нар. „Албум на славата за доблестния интернационалист“ – куха фраза, която кънти с фалшив неуместен патос. И в този контекст още по-кухо, натрапчиво и недостоверно звучи стихотворението, посветено на войнишката смърт от дежурния по онова време „бард на поетичния соцреализъм“ Орлин Орлинов. Тогава стихотворението, изписано с големи плакатни букви, е закачено на специален статив до снимката на войник с пушка пред фасадата на ЦДНА!

Добро попадение на филма е и съвременната сюжетна линия, в която сънаборници на загиналото войниче коментират днес неговата безсмислена, нелепа смърт. Така филмът пресича в убедителен екранен монтаж времето на тоталитарната доктрина от 1968-а с безвремието на днешния изостанал и беден Северозапад.

В пиесата на Брехт „Животът на Галилей“, писана още през военната 1943 година, протагонистът казва: „Тежко на това време, което има нужда от герои“. Защото, уви, по неумолимата логика на историческата мелница то винаги ражда и след това погребва своите ненужни герои.

Ето защо за днешното съзнателно и разумно, но недостатъчно информирано поколение, „Ненужен герой“ е един болезнено нужен филм.

Филмът „Ненужен герой“ ще има прожекция на фестивала „Златен ритон“ в Пловдив, а наесен ще бъде показан по БНТ.