Някои могат, Теди Москов – винаги

И най-несъвършеното представление на Теди Москов трябва да бъде възприемано като шедьовър на българската култура. Защото той никога не прави просто спектакли, а забавни философски коментари – независимо, че звучат малко сложно на масовата публика. Неговото въображение и интелект са сред най-красивите стечения на обстоятелствата в българския театър. 

Този сезон работата на Теди Москов бе отличена с важни награди – спектакълът му „Професия Лъжец” получи „Икар” за най-добро представление и „Аскеер” за най-добър режисьор. Москов обаче направи още едно представление, което незаслужено остана в сянка. „Карай да върви” по „Кандид или оптимизмът” на Франсоа Волтер, поставен със студенти в Нов български университет, е едно от най-добрите упражнения за ума в театъра, появили се през изминалия сезон, а и въобще. Представлението беше показано за първи път през февруари, но преди дни преживя втора премиера – този път в центъра на София, в Театър „Сфумато”. Постановката е направена с учебна цел, но мястото й определено е на професионалната сцена. Голяма загуба е подобна творба да бъде оставена да умре заедно с учебната година или поради липса на публика в университетския салон в края на града.

Вероятно не е лесно да се драматизира „Кандид” на Волтер. Но както знаем, Теди Москов не се заема с нищо, ако не му е достатъчно трудно и следователно интересно. Спектакълът описва пътешествията на един наивник около света преди около 300 години и страданията, на които го подлагат човекоядци, йезуити, инквизиция, алчни евреи и българи.
Невъзможно е да бъде разказан театърът на Теди Москов. Ако сте решили да го гледате, трябва да знаете единствено, че интелектуалните игри и в този спектакъл не са предназначени за почитателите на хумора от петък вечер по телевизията.

Важно е да кажем друго – не е ли време Москов да пробва силите си зад катедрата в НАТФИЗ?! В Нов български университет попадат студентите, които не са могли да се класират в Театралната академия. С тях той е постигнал нещо забележително – изваял е от участниците типажи, каквито много често дори не са щрихирани на професионалната сцена! След този фантастичен спектакъл разбираме, че тези момчета и момичета са наясно какво е театър, както и какво е Театърът на Теди Москов. Играят така, че оставят всичко от себе си на сцената, за разлика от десетки актьори от най-престижните трупи, които просто вегетират в своята роля.

В НАТФИЗ също преподават опитни театрални режисьори. Защо ли обаче рядко някой от тях успява да направи със студентите си толкова добър спектакъл?!

Москов е на подходяща възраст за преподавател, а колкото до метода, по който би преподавал… – е, който иска Теди Москов да му стане ментор, ще се наложи да преодолее някои предизвикателства…, може би тежки предизвикателства. Те вероятно ще бъдат съчетани с част от подхода към изкуството на неговата любима преподавателка Юлия Огнянова, а тя е създала и други от най-големите имена в театъра – Александър Морфов, Мая Новоселска, Нина Димитрова, Кръстю Лафазанов… Теди никога не пропуска да покани Огнянова на своя премиера, понякога се налага да забави началото на спектакъла, за да не започне без нея.

Теди Москов твърди, че рядко си позволява да понижава тон по време на репетиции. Основният му проблем е липсата на дисциплина сред актьорите – нещо, което би трябвало да се формира именно в Театралната академия.

Москов в реалността, наречена НАТФИЗ, обаче би бил същински Кандид – наивник, чието същество ще бъде под непрекъсната заплаха. Театралната академия често гради…, но нерядко и убива.