Някои от най-странните войни в световната история

От древни времена хората си обявяват войни по най-различни причини. Троянската война започва заради жена, а Войната за испанското наследство – заради неродено дете. Импулсът да се биеш – с оръжия или с икономически инструменти – е много първичен, а човешката цивилизация очевидно все още не е дорасла до идеята, че войните са зло.

В тази статия ще ви разкажем за някои от най-странните войни в световната история, започнали заради недоразумения или заради недостиг на здрав разум.

Сладкарската война (1838 – 1839)
между Франция и Мексико

През 1828 г. френският майстор сладкар Ремонтел отваря сладкарница в мексиканското градче Такубая, днес част от мегаполиса Мексико сити. Офицери от мексиканската армия влезли в магазинчето му един ден и според двете версии на случилото се, или убили двама французи, или просто изнесли всички сладкиши от сладкарницата, без да платят, причинявайки загуби за около 800 песо (значителна сума по онова време).

Десет години по-късно Ремонтел, дълго чакал компенсация от мексиканското правителство, се обръща за помощ към Франция, като увеличава 60 пъти размера на загубите си. Франция настоява Мексико да плати 600 хиляди песо за вредите, нанесени от офицерите. Отговорът на отвъдморската държава е да обяви, че няма да изплаща кредитите, взети от френски банки. Тогава кралят на Франция Луи Филип I дава заповед да бъдат блокирани всички мексикански пристанища, да бъде бомбардирана крепостта Сан Хуан де Улуа и да бъде завзето пристанището Веракрус.

Вследствие на това Мексико обявява война на Франция. Към конфликта се включват САЩ, които блокират мексиканската контрабанда в Тексас.

Войната е приключена след намесата на английските дипломати – подписан е договор, според който Мексико трябва да плати на Франция 600 хиляди песо.

Войната заради свинете и картофите (юни – декември 1859)
между САЩ и Великобритания

През 1846 година САЩ и Великобритания разделили границите на владенията си на остров Ванкувър. В едната му част американците отглеждали картофи, а в другата британците пасяли животни. Един ден американският фермер Лаймън Кътлър видял в градината си черна свиня, която ядяла от реколтата му. Без да се замисля, застрелял животното. Свинята била собственост на собственика на съседната ферма за овце Чарлз Грифин. Той поискал от Кътлър 100 долара като компенсация, но получил отказ. Тогава британските власти арестували американеца, който пък се обърнал за помощ към американските военни.

За да защитят своя гражданин, САЩ изпращат на острова 460 войници, които застават срещу 2140 британски военни, пристигнали на пет военни кораба. Командирите и от двета страни получили заповеди да се защитават, но да не стрелят първи. Така, независимо от провокациите, не бил произведен нито един изстрел. Конфликтът бил прекратен от постигнатото разбирателство между американския президент Джеймс Бюканън и кралица Виктория, които подписали меморандум за съвместен контрол над острова.

Войната за ухото на Дженкинс (1739 – 1742)
между Англия и Испания

През 1739 г. Испания вече 200 години владее колониите в Новия свят, но снабдяването им било затруднено заради зависимостта от британските доставчици. Контрабандата става основен източник за оцеляване на колониите и испанските власти въвеждат данък върху нея. От десетилетие на англичаните е забранено да търгуват с испанските колонии, с изключение на един кораб годишно и търговията с роби, която испанците смятали за унизителна. Спазването на правилата било контролирано от наемни кораби, които в крайна сметка се занимавали основно с пиратство. Това предизвикало недоволство в Англия, но премиерът ù се опитвал да избегне войната с Испания. Тогава идва последната капка – инцидентът с английския капитан Робърт Дженкинс.

Корабът „Ребека“, командван от него, се занимавал с контрабанда на ром. Бил задържан от испанските власти в Хавана, а митничарят безцеремонно отрязал ухото на капитана с думите:

„Предай на своя крал, че ще направя с него съвсем същото, ако се осмели на подобна постъпка“.

Робърт Дженкинс занесъл ухото си в парламента на Великобритания, разказал за случилото се в Хавана и предизвикал възмущението на депутатите. В резултат Англия обявила война на Испания.

Военноморските сили на Англия се съсредоточили в Карибско море. През 1739 г. завладели Портобело. Подготвили ордени, които да раздават след победата. Но заради болести, покосили английските моряци, и заради разногласия в командването, британците били победени, а испанците взели всичките им ордени като трофей.

Великата ему война (ноември – декември 1932) в Австралия
срещу птиците ему

След Първата световна война много австралийски ветерани започват да се занимават със земеделие в западна Австралия. Те отглеждат основно пшеница, но по някаква причина на териториите им внезапно нахлува армия… от 20 хиляди птици ему. Те започват да вредят сериозно на посевите и фермерите предприемат крайни мерки. С разрешението на правителството на западна Австралия, те купуват картечници и след обучение от армейски специалисти, започват да градят стратегия за избиване на птиците. Военните също се включват. В продължение на седмица няколко военни части провеждат операция, в която предприемат две сериозни атаки срещу ему. Жертвите били само 2,5 хиляди птици и една картечница, която се счупила след застрелването на 12 ему. Това обаче не успяло да доведе до решение на проблема – птиците били десет пъти повече. Правителството вече не давало разрешение за битки. Така ему практически победили без нито един изстрел.

38-минутната война (27 август 1896 г. между 9,02 – 9,40 сутринта)
на Обединеното кралство срещу Занзибар

Повод за конфликта става смъртта на султан Хамад ибн Тувайни. Според договор от 1886 г. наследникът на трона трябвало да бъде избран от британския консул. Но властта е заета от Халид ибн Баргаш, който се ползва с подкрепата на Германия. Властите на Обединеното кралство поставят ултиматум за султан да бъде обявен техният избраник, но ибн Баргаш отказва.

Срокът на ултиматума изтича на 27 август 1896 г. в 9 сутринта. Султанът се барикадира в двореца, а британците събират в местния залив 3 крайцера и 2 по-малки кораба със 150 морски пехотинци. В 9,02 ч. започват да обстрелват двореца. Избухва пожар, който вади от строя артилерията на 900-те защитници. В 9,40 султанът капитулира.

Загиват около 500 занзибарци, а един английски моряк е леко ранен.

По материали от чуждестранния печат