Найден Тодоров и Камий Тома

Някои жени не позират

Софийската градска галерия показва как жените са извоювали мястото си в света на изобразителното изкуство

Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965), „Разходка с лодка“, 1922 г., частно притежание
 - Някои жени не позират

Елисавета Консулова-Вазова (1881–1965), „Разходка с лодка“, 1922 г., частно притежание

Жената художник в България днес не е събитийно изключение, жените се реализират категорично и безапелационно в областта на изобразителното изкуство. Процесът на налагане на жената като художник у нас обаче е бил дълъг и труден. Стартирал е в пълнота едва след края на Първата световна война, след преподреждането и преосмислянето на света в новата следвоенна реалност.

Именно през 20-те и 30-те години на ХХ век творят жените художници в България, станали обект на изследване от екипа на Софийската градска галерия. Това изследване е в основата на изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни“, която ще бъде открита в СГХГ на 14 септември.

Роза Дайчева (1907–1968), „Автопортрет“, 1939 г., Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен

Динамични и изпълнени с предизвикателства както по отношение на социалните, така и на художествено-естетическите измерения на културата у нас, междувоенните години са период от българската история, който дава възможност в пълнота да се изяснят редица многостранни процеси, чиято основа е поставена в края на ХIХ в. В годините между двете големи войни се оформя съвременното българско общество, а мястото на жената творец и нейните проявления в изобразителното изкуство е важна част от този процес. Едва с тази изложба и изследване, век по-късно, е направен опит да бъде изграден единен разказ за професионалната реализация на жените художници от този период.

Вера Иванова – Петрова (1906–1933), „Деца“, началотона 30-те годинина ХХ век, частно притежание

Работата на изследователския екип е продължила три години в архивите и колекциите на музейни институции, библиотеки, архиви, наследници и частни лица, за да бъдат съберани различните проявления на женското творчество и изгубеното през времето знание за множество творци. В началото на 20-те години на миналия век внушителна група жени художници, преодолявайки консерватизма и традиционните обществени нагласи за ролята и мястото на жената, започват да се изявяват активно в областта на изкуството. Осъзната, целенасочена и в същото време отдадена на таланта си, жената творец от междувоенните години, погледната от дистанцията на времето, успява да извоюва своето място на художествената сцена.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Васка Емануилова (1905–1985), „Целувката“, 30-те – 40-те годинина ХХ век, теракота, частно притежание

В изложбата ще могат да се видят над 200 произведения – изящни и декоративно-приложни. Голяма част от творбите са създадени в периода 1919–1939 г. и представят широк спектър от жанрове и сюжети, групирани в няколко тематични линии: основаването и развитието на Секцията на художничките в България; „женското“ творчество в контекста на организирания художествен живот у нас; жените художници в епохата на модернизма и активната работа в областта на декоративно-приложните изкуства. За обогатяване на историческия разказ са представени архивни документи и специално подбрани книги.

Мара Ковачева, декоративен проект, 1932 г., Музейна сбирка на Националната художествена академия

Експозицията представя творби на над 65 художнички, някои от тях добре познати, като Вера Лукова, Вера Недкова, Екатерина Савова-Ненова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова, Султана Суружон и пр. А други, като Александра Мечкуевска, Дарена Георгиева, Елена Грънчарова, Маргарита Милиджийска, Райна Руменова, Надежда Делева, Цана Иванова-Бояджиева и още много.

Изложбата е краен резултат на съвместния проект на Софийска градска художествена галерия, Национална художествена академия (НХА), Държавна агенция „Архиви“ и Фондация „Св. Пимен Зографски“ – НХА и се реализира с финансовата подкрепа на Столична община, Национален фонд „Култура“ и др.

Магдалина Кънчева (1904–1982), ваза, края на 20-те – началото на 30-те години на ХХ век
червена глина, порцелан емайл, частно притежание

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах