Някой Хитлер гушка розов заек

Казват, че тази книга е за тийнейджъри. Не е. Ще бъде и рано, и късно, ако се ограничи само до тях. Това е книга за децата от всички възрасти, за тези, които са научили уроците от миналото, и за тези, които досега са ги отбягвали. Това е книга, която предизвиква съпричастие и съчувствие, без да отнема надеждата.

„Когато Хитлер открадна розовия заек“ е детска книга, в която детството си отива. Тематиката е такава, че ти се иска да предпазиш детето си от нея. Нацизъм. Омраза към различните. Унищожена демокрация. Надвисва война…

И макар уж да разказва за събития отпреди век, това е книга за днешния ден. Анна и брат ù Макс са принудени да напуснат дома си, да се адаптират към живот в чужда страна. Те са бежанци. Като тези, с които днес някои хора плашат децата си и самите себе си.
Те са напуснали дома си, защото някой Хитлер им е взел къщата и сега играе любимите им настолни игри и, кой знае, може би взима в леглото си розовия заек, стария овехтял приятел на Анна, който не се е побрал в куфара ù, когато са заминавали завинаги.

Джудит Кер разказва собствената си история – историята на семейство, което е принудено да избяга от Германия, защото е 1933 г., защото бащата е писател, който не може да мълчи за ужасите на новия режим, а освен това са евреи. Трудно е да се осмисли подобна съдба. И въпреки всички книги и филми за тази трагедия – век по-късно за пореден път деца биват лишавани от розовите си зайчета и от детството си, защото някакво подобие на Хитлер е решило, че трябва да бъдат унищожени, изгонени от родината си, прегазени с танкове и обстрелвани с ракети.

Историята започва през 1933 г., преди изборите в Германия. Главната героиня е деветгодишното момиче Анна, което живее със семейството си в Берлин. Тя има по-голям брат Макс, майка и баща. Ходи на училище, играе с приятели, пише стихове. Семейството ù има хубава къща, майка ù има икономка, която работи при тях от дълго време и на практика управлява домакинството. Бащата на Анна е журналист, публицист и писател. Той е също евреин и антифашист. За семейството става опасно да живее в страната. Ситуацията в града се нажежава, нацистите имат добри шансове за победа, бащата на Анна разбира това и заминава със семейството си за Швейцария, без да чака резултатите от изборите. Децата трябва да се разделят с всичко, което обичат, с обичайния си живот, с приятелите си. Когато избира играчките, които да вземе със себе си, Анна трябва да избира между стария любим овехтял розов заек и наскоро подареното ново плюшено куче. На пръв поглед това не е трагедия от мащаба на „Изборът на Софи“, но всъщност Анна завинаги се разделя с детството си. А по-късно ще си представя как Хитлер е откраднал този заек, за да го взима в леглото си и да спи по-добре, докато го прегръща. Животът на бежанците не е особено лек – те са чужди хора в чужда страна, парите не достигат, приемат ги трудно, приспособяването е дълъг и болезнен процес, дори когато си само на 10 години.

Романът не е сладникаво-трогателна история за страдащи деца, заобиколени от хора-ангели, които им помагат. Не е и история за страдалци, притиснати от ужасяващи трагедии. Това е простичкият разказ на дете, което вижда реалността от височината на 10-те си години – на ръба между детството и зрелостта, без отчаяние, с жива надежда и любопитство, но и с горчивината на първите разочарования от несъвършенството на света. Простичък език и простодушни истории – това е очарованието на книгата. На читателя е оставен избор дали да изпита съчувствие. Авторката не се опитва да предизвика емоции със свръхсантименталност или преувеличения. Децата разбират този стил и език най-добре, това е точно пространството отвъд приказките, където преминават, когато започнат да порастват.

Джудит Кер е родена в семейството на немско-еврейския писател Алфред Кер и композиторката Юлия Вайсман. През 1933 г., в навечерието на изборите за Райхстага, някой подсказва на баща ù Алфред, че скоро може да загуби паспорта си. Тогава той и семейството му решават да заминат за Швейцария, след това се местят във Франция и няколко години по-късно се заселват в Англия. Джудит Кер израства в Лондон, учи за художник („Когато Хитлер открадна розовия заек“ е илюстрирана изцяло от нея), става сценарист към Би Би Си, но започва да пише и илюстрира книги, едва когато собствените ù деца се научили да четат. Брат ù Макс от книгата става съдия във Върховния съд на Англия и Уелс.

У нас Джудит Кер е позната с поредицата за котката Мог и с „Тигърът, който дойде на чай“ (дебютната ù книга), издавани от „Лист“ и преведени от Мария Донева. Същото издателство и същата преводачка представят сега първата част от автобиографичната ù трилогия – „Когато Хитлер открадна розовия заек“. Книгата е преведена на повече от 20 езика и е в задължителната учебна програма в прогимназиалните класове в Германия. През 2019 г. е заснет едноименния филм с режисьор Каролин Линк, спечелил голямата награда за най-добър детски филм в Германия през 2020 г.

Вижте още: ЕДНА ОТ НАЙ-ОБИЧАНИТЕ ДЕТСКИ КОТЕШКИ ИСТОРИИ ИЗЛИЗА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК