Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Някой като теб, никой като Адел

Как сърцераздирателните балади на певицата неминуемо се превръщат в блокбастъри

„Гардиън“ събира мнения в опит да разбере как лиричните балади на Адел неминуемо се превръщат в любими за публиката хитове. - Някой като теб, никой като Адел

„Гардиън“ събира мнения в опит да разбере как лиричните балади на Адел неминуемо се превръщат в любими за публиката хитове.

Музиковеди, експерти от индустрията, дори мъж с разбито сърце имат нещо общо – изкушени са да изследват защо музиката на Адел е толкова въздействаща. „Гардиън“ събира мнения в опит да разбере как и защо лиричните балади на певицата неминуемо се превръщат в любими за публиката хитове.

 

Грег Джеймс

водещ на Би Би Си Радио 1

Мисля, че много хора свързват албумите на Адел със специфичен период от живота си – самият аз го правя. Помня как чух Hometown Glory за пръв път през 2007 г. – буквално бях свършил с разговора си с шефа на Радио 1, който ми беше предложил работа, и пътувах към дома на родителите си, за да им кажа. Седмица след като Адел изпя Someone Like You (бел. ред. – „Някой като теб“) на Британските музикални награди, в моето шоу решихме да пуснем слушатели да пеят припева по телефона и да ни дават малко история – да обяснят за кого пеят.

Мислехме, че ще е глупаво, но беше много емоционално предаване. Наистина прекрасен момент, получи широк отзвук. Една от причините Адел да върви много добре по радиото е, че музиката ѝ е почти като споделена болка. Ако чуеш някой да каже „всъщност, не се чувствам добре в момента и искам да говоря с бившия ми“, чувстваш, че го разбираш. Споделяш разбитото си сърце с Адел и така ти става по-добре. Нещо такова.

Даниел Мюлензифен

лектор по психология в Университета в Лондон

Намираме удоволствие в тъжна музика по същия начин, по който и в драмата и трагедията. Познато е от времената на гръцкия театър – но не забравяйте, че има разлика между действителното изпитване на тъга и естетичната тъга, на която можем да се насладим.

Основната примамка на Адел е невероятният ѝ глас и силно емоционалният стил на пеене – тъгата в музиката ѝ може да е много близка за хората с онзи катарзис, описан от теоретиците на гръцката драма. Този вид колективна тъга работи особено добре през ноември, до навечерието на Коледа – просто питайте търговците за това.

Анна Дербишиър

главен маркетингов мениджър, Ер Си Ей Рекърдс

Онова, което винаги е било забележително за маркетинга на Адел, е колко е прост. Черно-бели снимки и промоции, линейно лого, число като название на всеки албум, черни класически рокли. Простотата на последния ѝ албум има за цел да подчертае посланието, че публиката я харесва и очаква. То казва:

„Всичко опира до гласа, песните и емоцията. Нищо не се е променило. Тя не се нуждае от агенти, наети от некадърници. Това дори не е реклама, това е обявление. Адел е истината, тя чувства, каквото и ти, тя няма да те предаде. Няма да има изненади“.

Пол Бриджуотър

редактор на „Лайн ъф Бест Фит“

Ако разглеждаме поп музиката като нещо, което да се отнася към околния свят, да държи огледало срещу обикновените, еуфоричните и травматичните събития в ежедневието ни – Адел е върхът в това. Спомням си, че се бях разделил с някого и ми отне около година да се справя. Тогава чух Someone Like You за първи път и се разпаднах на части.

Често се чудя дали тя е осъзнавала какво пише – това е сантимент, пасващ на всяка раздяла, при която си бил изоставен. Чуването на тази песен е най-лошият вид емоционално-разрушителна индулгенция. Сякаш триеш сол в раната, но не можеш да спреш, защото песента създава емоционален мост. Дава цвят на фантазията, че отиваш обратно при този човек и му казваш:

„Съкровище, не съм продължил напред и никога няма да го направя“.

д-р Кенет Смит

преподавател по теория на музиката в Университета в Ливърпул

Ако трябва да обсъдим нейния сингъл Hello, всяка стъпка в секвенцията на песента ни позволява да усетим разочарованието и унинието в емоциите на Адел. Тя прави очевиден намек към Лайънъл Ричи, като започва с възходящ интервал от секунда (от Си бемол до До), докато пее „здравей“. Този интервал се разпростира и в мелодията на припева, отново възходящо в „от другата страна” – без да присъства в депресиращото слизане обратно до Си бемол в „аз съм”, както продължава стихът. Но докато Ричи фантазира за завръщането на любовта, поздравът на Адел е див повик в бездна. На моменти тя напомня също и за California Dreamin’ на „Дъ Мамас енд Дъ Папас“. И двете песни (фактически и тази на Ричи също) имат бавни минорни акорди, които се повтарят циклично, за да създадат елегична атмосфера.

В куплетите хармонията и мелодията са приглушени и единственият шанс на Адел да пробие е с характерните си „плъзгания“ между твърдите тонове. Акордовата прогресия и нейната мелодия се повтарят почти безкрайно, докато тя преповтаря събитията в ума си – което ние виждаме във видеото – като фройдисткото компулсивно повторение на травматични преживявания с надеждата за намиране на изход от тях. Припевът продължава с акордовата прогресия фа диез–ла бемол–ми бемол–ре бемол: „статична” поредица, която създава усещането, че времето е спряло на място. Единственото измъкване идва, когато тя скача с октава нагоре по време на припева, в най-напрегнатия регистър на гласа си, и наистина извиква: „Здравей от другата страна”.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg