Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Няколко цигански колиби бяха разпънати на мястото на Народното събрание“

София, градът с много имена, наречен на Пресветата Мъдрост Божия

Ваксаджии на столичната ул. „Леге“ преди 110 г. Снимка: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ - „Няколко цигански колиби бяха разпънати на мястото на Народното събрание“

Ваксаджии на столичната ул. „Леге“ преди 110 г. Снимка: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

София носи името на Пресветата Мъдрост Божия от XIV век заради катедралната църква „Света София“, разположена тогава на възвишение извън стените на градската крепост, близо до източната им порта. Името София се среща в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в писмени свидетелства около 1350 година, както и във Витошката грамота на цар Иван Шишман от края на века.

Преди това е била наричана с много имена. И днес щяхме да наричаме нашата столица Средец, ако временното руско управление след 1879 г. не забранява инициативата на градския комитет за връщане на българското име.

След като завладяват Балканския полуостров, османците правят София столица на всички европейски владения на турската държава, с изключение на Цариград, Одрин и Босна. В София е седалището на бейлербея, който управлява земите от Дунав до Бяло море и от Черно море до Адриатическо. В повечето писмени документи от онова време жителите на града са наричани „средечани“, а българската община – „Средецка“.

След 1879 г. се създава комитет от видни граждани, които отстояват правото на града да си върне историческото българско име Средец. Руското управление, нанесло се в града на 20 октомври 1879 г., не позволява това да се случи, но се приема компромисно решение – църквата и градските административни учреждения се наричат „средецки“, а държавните институции стават „софийски“. Това трае кратко, постепенно София се утвърждава като име и всички наименования на институциите се уеднаквяват.

След Освобождението София е сравнително малък град, ориенталски и беден. Населението ù в началото на 1878 г., когато руските части под командването на генерал Гурко я освобождават, възлиза на 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани. След като на 4 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България, броят на жителите ù нараства стремително, много по-бързо от този на другите градове.

На 10 февруари 1878 г. за кмет е избран Манолаки Ташов – наследник на знатен шопски род. Само месец по-късно полицмейстерът щабс-капитан Паул изпраща предписание до новосформирания Общински съвет за съставяне на градоустройствен план. Общинският съвет се заема с намирането на „нужният архитектор и инженер, комуто да се закаже направата на такъв план“. Така на 3 май е назначен и първият градски архитект – чехът Вацлав Колар.

В следващите месеци се работи усърдно по изготвянето на първи градоустройствен план. За по-доброто изпълнение на задачата е назначен и помощник на главния архитект – чехът Вацлав Роубал. След упорита работа, арх. Колар представя своя план на града, който е одобрен от председателя на Временното руско управление княз Александър Дондуков-Корсаков на 17 октомври 1878 г.  Скоро става ясно, че планът, изготвен от арх. Колар, не е достатъчно точен, не обхваща целия град и предвижда прекалено тесни улици. Архитектът подава оставка.

На 31 юли 1880 г. за градски архитект по препоръка на Министерски съвет е назначен италианецът Ликурго Амадей, а чехът Вацлав Роубал става негов заместник. Този екип преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център.

Започва разширение на града в източна посока. Терените между днешния бул. „Цар Освободител“ и ул. „Московска“ са отдадени на търг. Оттогава датират първите спомени на Иван Вазов от „новопроизведената българска столица“:

Животът ù тогава се съсредоточаваше в махалите около „Свети Крал“. Днешната Търговска улица не съществуваше; на мястото ù беше турската чаршия – тясна, крива, постлана с изхълмен калдъръм, пълна с кал и локви, развоняла от вонещи бакалници и мръсни рибарски дюкяни. Градският съвет се помещаваше в някакво грухнало здание, министерствата пак в такива, и все на запад от днешната Градска градина, тогава несъществующа. Конакът на Махзар паша бе приспособен криво-ляво за палат на княза Александра… Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, стари турски къщурки, окръжени с локви“.

През 1891 г., по проект на новия главен архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост – символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода на България.

Така започва да расте София, градът, който не старее, а се подмладява.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg