Няма да се мре, яко ще се смеем

Теди Москов защити реномето си на театрален магьосник и представи на крехката заради COVID-19 публика новата си творба – спектакъла „Няма да платим! Няма да платим!“.

На входното стълбище към Театър „София“ е построен минималистичният декор на представлението (художник – Свила Величкова), а пред него към парка „Заимов“ са наредени столовете за зрителите, аранжирани на дистанция един от друг. Импровизираната зала на открито е заградена с бариери, на които отвън увисват хитреци за безплатно гледане. Вместо да си траят благодарно, те през цялото време коментират с възклицания за одобрение или порицание случващото се на сцената. Актьорите се стараят да не им пука, макар че зрителските гласове, недопустими за което и да е представление, точно тук придават завършеността на избрания от режисьора стил.

Москов е превърнал досадния социален текст на Дарио Фо в силно атрактивно комично зрелище. Маските, характерни за комедия дел арте, гротескно деформираните лица и жестове на актьорите, както и семплият сюжет възстановяват стила на панаирджийския народен театър. Той е роден в средновековното европейско общество, когато човек отива на пазар или води децата си на лунапарк и изведнъж попада на публика, струпала се пред театрална сцена, на която актьор с дълъг нос бие друг актьор с едно око и клоунски дрехи. Зрителите се пукат от смях, но и насърчават с възклицания актьорите.

Няма къде да гледаме това смешно зрелище, освен да четем за него в историята на западноевропейския театър. А ето сега Теди Москов надмина себе си, представяйки с екип на Театър „София“ пиесата на Дарио Фо, измислена за общество от много бедни и много богати.

Режисьорът е поставил пропагандните революционни реплики в нов контекст и те звучат като анекдоти. Две жени от простолюдието (повече от блестяща игра на Невена Калудова и Мила Банчева) задигат пакети от магазина, надявайки се да нахранят изгладнелите си мъже. В пакетите обаче се оказва храна за кучета и рибки, ама нали е на промоция… Докато нищо неподозиращите мъже (Михаил Милчев и Николай Върбанов) бъркат с пръсти и ги облизват, нахлуват двама полицаи (Пламен Манасиев и Юлиян Рачков). Те търсят откраднатата храна, но тотално се объркват в езика си, в желанията, намеренията, движенията. Теди е наситил объркването им с пародия на популярни стихове на Яворов и Вазов. Огласяват се акции, които трябва да доведат социалното равенство. Например да се извадят бебетата от коремите на богатите майки и там да се пъхнат бебетата, извадени от беднячки. През това време героинята на Мила Банчева демонстрира бременност – нова мотивация за шеги и трикови сцени. Полицаят (Манасиев) се оправдава с вицове за себеподобни:

„Един полицай намира чаша, паднала с дъното нагоре. Взема я, но е разочарован: „А, тази чаша няма отвор!“. Обръща я наобратно и е още по-разочарован възкликва: „Ама тя няма и дъно, бе!“.

Следва поредица от още полицейски вицове за кеф на публиката. В клоунадата се намесва гробар (Юлиан Малинов), който знае, че един празен ковчeг винаги ще причини суматоха, и избягал от болницата старец, подложен на непрестанни успокоителни инжекции (Сава Пиперов).

Теди Москов е намерил точното място на всяка буфонада, така че нищо от лудешкото зрелище не досажда. От прическите на жените, чиито коси са навити вместо на ролки, на метални кенчета безалохолно, през откраднатите от магазина франзели, използвани за мечове в поредната разправия между героите, до имената на улицата „Giovanni Vazoff“ – всичко е чиста проба забава, в която думата дума отваря.

Този тип представления се нуждае от тотална освободеност на актьорите и те я постигат на макс. В днешната ни социална атмосфера, пълна със забрани, ограничения, лъжи и погрешни обвинения, спектакълът „Няма да платим! Няма да платим!“ на Театър „София“ е яка глътка чист въздух. Няма да се мре!