Няма ли Инспекция по труда за медиите?

„Складовете на ВМЗ-Сопот гърмят!“, казаха по телевизията, после допълниха, че няма жертви. Март е, 2015 г. Стотици работници ще бъдат разпитвани от Инспекцията по труда, а Нова тв интервюира млада жена, която стои на тази работа за 400 лева заплата, въпреки че знае, че има нарушения и е наясно с опасността.

Има ли Инспекция по труда за медиите? Има ли журналисти, които остават на работа със знанието, че свободата на словото е застрашена в медията, за която работят?

През 2012 г. медиите превърнаха в сага стачките и протестите във ВМЗ-Сопот. Преиначиха в сага нещо, което е катастрофа. Работещите там се оплакваха, че са получавали по 60 лева заплата. Новините получаваха етикети като „Живот на ръба“. Антон Хекимян в „Тази сутрин“ разказваше за две самотни майки, които отопляват една стая, за да отглеждат общо три деца. Антоанета беше една от героините в репортажа и обясняваше така „схемата си на живот“: от пенсия 170 лева родителите й заделят за нея и децата й.

„Антоанета, какво имаш в хладилника си?“ – телевизията веднага превръща във визуално платно този сюжет. „Хляб и маргарин“, прозвучава почти садистично отговорът. „Камерата е празна“, допълва кадрите Антон Хекимян, а телевизионната камера пролазва по празната решетка в хладилника. През 2012 г. репортажът завършваше с думите на едно от децата, което не пожелава да говори пред камерата. Гледахме интервю с дете, което говореше през юргана. „Заспивала ли си гладна?“ и „Ти за Коледа какво искаш?“, питаше човекът с микрофон. Отговорът на втория въпрос беше: „Нищо“. Дали Хекимян би подложил на това детето си, ако остане без заплата, с празна камера?

Но като от репортаж за ВМЗ-Сопот звучи написаното тия дни от журналист от Тв7 във фейсбук профила му, цитирано от „Капитал“: „Колкото по-малко получаваме, толкова повече работим!“. Преди седмици, почти като да има слънчево затъмнение на медийния пазар, всички поглеждаха към екрана, след като беше обявено, че Тв7 ще замлъкне завинаги. Журналистите не излизат да протестират на площада пред медийния си завод, те имат само фейсбук. Появиха се информации от „брилянтни източници“ (както вече ги титулува поредният сайт за неофициални информации big5.bg), че Тв7 има нов собственик, свързан отново с банка, този път VTB.

Единственият, който говори за журналистическата гилдия, е Бойко Борисов. През 2011 г. пред радио К2 той обясни как може да се направи обективна журналистика и даже обеща печалба след пет месеца. Разбира се, Бойко Борисов говори като медиен Тирезий, ако четем думите му през текстовете на Шютц. През 2011 г. Борисов съветва:

“Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник. След пет месеца, заради неговата обективност, той ще бъде най-четеният и ще си изкарат парите“ (в. „Сега“, 2011 г.).

И така журналистите ще се „орегулират”, както беше казал тогава.

За мястото на 50 напуснали журналисти чакат следващите 50.

Начинът, по който в телевизиите мълчат за това, което се случва с колегите им в Тв7, най-добре изобразява празнотата в камерите им. До вчера Тв7, особено когато се крепеше на раменете на „англоговорящия“ титан Николай Бареков, отчиташе невъобразими върхове в рейтинга си. Днес телевизията е в несъстоятелност и всички онези милиони зрители, декларирани пред рекламодатели и партийни пиари, изведнъж изчезнаха. Дали поне един зрител се интересува какво става с неполучаващите заплати от няколко месеца журналисти в Тв7? Най-вероятно е очаквана справедливост за всички, които вярват, че заплатите в Тв7 бяха „нереално високи“. Но дано има поне един зрител, който да е вярвал, че една нова медия се появява, за да има повече мнения на пазара на общественото мнение.

Камерата на телевизиите е празна и в нея няма различни мнения. Но дори няма кой да го покаже в ефир.

Източник: В. „Култура“. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Камерата на телевизиите е празна“.