Няма ненаказано добро

Това е първото, което хрумва на читателя, когато разлиства книгата на Вили Лилков „Доблест и наказание“ (изд. „Сиела“, 2021 г.). Тя разказва за спасяването на българските евреи, но този път – за техните спасители. И по-точно – за нерадостната им съдба след преврата от 9-и септември 1944-а. Защото всички депутати от Народното събрание, които са имали доблестта и смелостта да защитят българските евреи и да се обявят против репресивния Закон за защита на нацията, после са били съдени от т. нар. Народен съд.

Едно от обвиненията е било именно в антисемитизъм. Въпреки опитите на свидетели евреи да ги защитят, са били осъдени – такава е била директивата от Москва, а нашите верни сталинци – Георги Димитров, Трайчо Костов и прочие „другари“ – са изпълнявали безпрекословно заповедите на Кремъл. Съдиите – също. Повечето от депутатите, защитили българските евреи, са били разстреляни, по-малко са осъдени доживот или на различни срокове затвор. По-късно са пращани по лагери, семействата им са изселвани, а имуществото – конфискувано. Дори Димитър Пешев, инициаторът на протестите срещу антиеврейските закони, не е бил оправдан. Но поне не е разстрелян, лежал е по затвори и лагери, изселван и интерниран.

Освен за политици, книгата разказва и за други достойни българи, защитили своите съграждани от еврейски произход – митрополити от Българската православна църква, писатели, начело с Трифон Кунев и Стилиян Чилингиров, дипломати на Царство България, членове на „Ротари клуб“… Всички те по-късно също са били репресирани от комунистическата власт, на писателите е било забранено да публикуват, а Трифон Кунев е пребит и умира в нищета. Интересна е съдбата и на „Ротари клуб“ – забранен през 1941-а г. като „еврейски“ (имал е много членове от еврейски произход), след 9-и „Ротари“ пак е забранен – този път като „фашистки“.

Книгата не е хумористична, а трагична. Но я препоръчвам на нашите читатели, защото от нея ще научат имената на достойни българи, както и техните лични истории. А по-младите могат да получат вярна представа за червения терор след 9-и. Един период на подлост и безчестие, който още се премълчава и се замазва. Наследниците на 100-годишната партия пак се събират на Бузлуджа с червени байраци и плакати „Искаме си социализма“, вместо да се покаят и извинят – нещо, което не правят вече 30 години. И пак се натискат да управляват, защото разчитат на заспалата народна памет.

Е, авторът Вили Лилков (професор не по история, а по физика) дава пример на историците как да се буди народната памет…

Вижте още: ЕЛИН ПЕЛИН СРЕД ЗАЩИТНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ

Източник: „Стършел“