Ню Йорк Таймс: Накъде отива музиката? Към Дейвид Боуи и Азис…

Азис до Дейвид Боуи? Това съседство да изглежда като странна особеност на нечий музикален вкус или като лоша шега, но всъщност е част от класация на едно от най-авторитетните издания в света – „Ню Йорк Таймс“. Нейният автор Нитсу Абебе подрежда 25 песни в селекцията „Накъде отива музиката“. И поставя Човека от Марс точно до Славея от Костинброд.

Обширният материал очертава тенденцията музиката да не е просто музика, а агресивното присъствие на определени парчета, които те „заставят“ да ги чуеш, защото извират от всяка медия (поводът за селекцията е всъщност новата песен на Бийонса Formation).

„Ето това правят песните днес; отделните парчета и масовото мнение работят в тандем. Невинаги е било така“, заявява Абебе.

Идеята попмузиката да влияе на стила, начина на обличане, поведение и т.н. не е от днес… С появата на интернет и идеята за плейлистите обаче, вече всеки може да изрази личните си предпочитания като своеобразен куратор или диджей; индивидуалното онлайн представяне става толкова повсеместно, че в публиката не остава никой.

Абебе коментира, че днес важното е не само песента, а и мащабът на случването около нея – едно парче, нещо лесно смилаемо, с милиони хора в кръг около него, които го сочат с пръст, крещят и пишат за него, дирижират гигантски и нискоквалифициран онлайн семинар за него.

„Песен като Formation не е изградена като история или като вътрешен монолог – тя е изградена като Бийонсе, публичната знаменитост, чиято биография вече знаем. Следователно спорим не за това какво ни казва песента, а за онова, което ние смятаме, че трябва да се заяви на останалия свят – и дали Бийонсе го казва правилно.“

В тази антикласация, с която Абебе ни показва мрачния път надолу на качествената музика, място намира и една българска знаменитост – Азис. Редом до Джъстин Бийбър, Риана, Лайнъл Ричи, Питбул… и Дейвид Боуи, чието присъствие е като бонус, отделно от селекцията от 25 песни. Попфолк певецът е подробно представен под номер 25 в списъка, покрай песента си „Хабиби“, която в YouTube е гледана повече от 20 милиона пъти само за 4 месеца.

Авторът на текста за Азис е Мак Маклиланд. Разговарял лично с изпълнителя по Скайп, той обяснява, че Азис е олицетворението на българската „чалга“ – понятие, което няма английски еквивалент, и предава желанието му да покаже на българите, че има различни хора и иска да им помогне да ги приемат.

През 2015-а, посочва се в материала, Азис е бил най-търсеното име в Гугъл в родната си страна, но това е било твърде скромно отразено в медиите. Певецът е цитиран да казва още, че понякога го спират хора по улиците и казват, че не могат да го понасят, не могат дори да го гледат, затова просто си затварят очите и слушат музиката му.

„Хабиби“ може и да е взаимствала заглавието си от арабски, но Азис настоява, че не натъртва на това. В България арабите имат сходна съдба като ромите. (Скорошен доклад на „Амнести Интернешънъл“ показа, че мигрантите живеят в ужас от „престъпления, провокирани от ксенофобска омраза“ и посъветва България да се справи с тази атмосфера на страх.) И все пак арабските бръснарници са модерни в страната, младите широко ги обсъждат във Фейсбук.“

Финалът на представянето на Азис в „Ню Йорк Таймс“ идва и с новина. Певецът заявява, че обмисля да запише парче изцяло на английски език за американската публика, за която има послание, макар и аполитично.

„Искам те да разберат за България – обяснява Азис. – Искам да им разкажа, че е малка, но красива държава, че природата тук е изключителна, хората са дружелюбни, особено в провинцията, и имаме най-вкусното сирене.“

А след заканата на Азис да стане лицето на България пред света, идва и редът Дейвид Боуи, звезда в орбита над 50 години, която ще свети и след смъртта си…