„Ню Йорк Таймс“ с две страници за българина Иво Димчев

Какво бихте избрали: адът с Исус или раят с Тръмп? Това е само един от провокативните въпроси, които Иво Димчев задава на публиката в Ню Йорк с интерактивното си шоу „В Ада с Исус/Toп 40“. Премиерата бе на 16 ноември в експерименталния клуб за театър и пърформанси „La MaMa“ и привлече вниманието на „Ню Йорк Таймс“. Вестникът посвети две страници от хартиеното си издание на български творец, за да говори за предстоящото му събитие и детството му в една България, неподготвена за таланта му.

За публиката в Ню Йорк Димчев обединява спектакъла „В ада с Исус“, представен премиерно във Виена миналата година, и „Top 40“, общото название на комбинация от елементи от минали негови шоута. Наречен от „Ню Йорк Таймс“ „интерактивен антимюзикъл“, спектакълът представя Димчев като кастинг режисьор, който провежда прослушвания за следващия си мюзикъл.

Намирането на хора, които да вземат участие в подобно представление, в реалния живот се оказва предизвикателство. Петима певци се отказват в последния момент заради сексуалното съдържание на шоуто. Задължително изискване за зрителите на спектакъла е да са навършили пълнолетие.

Във „В Ада с Исус“ Димчев задава своите неудобни въпроси, които сам описва като „изкуствени дилеми, върху които повечето хора никога не биха се замислили“. Целта е да провокира въображението на зрителите. Паметник на Марина Абрамович или на Мадона е по-добре да има във „Вашингтон Скуеър Парк“? Кое е по-важно за едно шоу – добра музика, добра хореография или добра история? С кого бихте правили секс: Байдън, Путин или Далай Лама?

„Дори и да не задавам пряко въпроса на публиката, знам, че те вземат решения в главата си. Не задълбаваме повече от това, не искам. За мен е важно да покажа целия спектър на посоките, на възможностите“, разказва Димчев пред престижното издание.

Вдъхновението за шоуто идва по време на пандемията. Тогава Димчев изнесе поредица от концерти в домовете на желаещи в България. Музиката му обаче не се посреща еднозначно у нас, а и в чужбина.

„Богатият му глас, с изненадващия контрол и вокален диапазон, може да стопи всяка защита и предразсъдък, – пише Джия Курлас, танцов критик за „Ню Йорк Таймс“. – Той сякаш се излива от тялото му, което от своя страна е способно да превземе сцената с изразена интензивност или да стане деликатно, почти чупливо. В известен смисъл положението на тялото на Димчев ръководи гласа му.“

Провокациите към публиката не се изчерпват единствено с въпросите. В един момент от вечерта Димчев моли зрителите си да се включат в шоуто срещу заплащане. За пари те четат избрани от него монолози или дори симулират сексуален акт на сцената. На вечер се раздават около 1000 долара, половината от тях за секссцената.

„Не знаем докъде биха стигнали хората – осъзнава Димчев риска. – Но ми харесва този сблъсък между неочакваното, непохватното. Не можем да знаем какво ще се случи.“

Намирането на певци за шоуто на Димчев в Ню Йорк се оказва нелека задача заради сексуалния характер на сюжета. Снимка: Красимир Стоичков/La MaMa

Това не е първият път, в който „La MaMa“ посреща Димчев – през 2011 г. на същата сцена той игра „Лили Хандел“. В спектакъла за застаряващата андрогенна дива Димчев, който е ХИВ позитивен, продава кръвта си на човек от публиката, който предложи най-много пари. Във всяко свое сценично изпълнение той успява да създаде доверие и връзка с публиката си, допълва Джия Курлас.

Ню Йорк може и да го приема такъв, какъвто е, но израстването му в България не винаги е леко, припомня си Димчев:

„Аз изпълнявах през цялото време и пречех на всички със своите пърформанси. Започнах да преча на съучениците си и те много ме тормозеха. Но за мен класната стая беше сцена. Трябваше да платя висока цена, за да изследвам изкуството и моята странност и екстравагантност.“

Животът става малко по-лек в университета, но дори като възрастен певецът осъзнава, че цената за изкуството не е еднократна такса:

„Все още плащам цената в България като творец, като куиър артист, като човек на изкуството като цяло. Но мисля, че още от детството си знам, че свободата струва скъпо. Не идва безплатно. Ок съм да платя всяка цена за свободата си. Почти всяка.“

Срамът и чувството на вина не са част нито от живота, нито от изкуството му:

„Животът е суров. Но същевременно може да бъде произведение на изкуството, шедьовър. Тази връзка между жестокостта и майсторството са много важни за мен и винаги искам да присъстват в работите ми.“

Димчев не крие, че продължава да бъде посрещан с хомофобия в родината си и дори е получавал смъртни заплахи. Това е една от причините да се установи в Ню Йорк за постоянно.

„Осъзнах, че не искам да водя тази битка. Уморих се да я водя вече три години и искам да бъда на място, където ме оценяват. Ню Йорк ми пасва. Движим се с една скорост, вършим по пет неща едновременно. Плашещо е, но такъв съм аз. И Ню Йорк е същият като мен.“

„In Hell With Jesus/Top 40“ ще се играе в Ню Йорк до 26 ноември.